О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София 25.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет четвърти февруари и през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 81 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от В. В. И. от гр. Р.,чрез процесуалния представител-адвокат Г. против въззивно определение № 505 от 7.12.2009г.по гр.д. № 925 по описа за 2009г. на Русенски окръжен съд,с което е потвърдено определение от 13.10.2009г., постановено по гр.д. № 959/2009г.на Русенски районен съд, което е прекратено производството по делото като недопустимо.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ по поставения въпрос за идентичността на настоящето производство,/което е прекратено от съда/–с правно основание по чл.26 ал.2 изр.3 от ЗЗД и вече приключилото производство по чл.254 от ГПК/отм./и в този смисъл за наличието или не на сила на присъдено нещо.
Срещу така подадената частна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността на подадената жалба.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос.
В случая фактите са следните:
Срещу частния жалбоподател е бил издаден на 30.05.2000г.изпълнителен лист за сумата 8 930лв.,на извънсъдебно изпълнително основание,в полза на ЕТ ”И”,въз основа на сключена съдебна спогодба от 19.07.1999г. Жалбоподателят- В. В. И. е инициирал исково производство по чл.254 от ГПК/отм./,като е предявил отрицателен установителен иск относно дължимостта на вземането. Искът е бил отхвърлен,като с влязло в сила на 7.07.2008г. решение съдът е потвърдил съществуването на вземане в полза на ЕТ”И”срещу В. В. И.,въз основа на сключената съдебна спогодба от 19.07.1999г.
Независимо от горното-на 17.02.2009г. В. В. И. е предявил нов иск срещу ЕТ”И”,с правно основание чл.26 ал.2 изр.3 от ЗЗД – с искане същата съдебна спогодба от 19.07.1999г.да бъде призната за нищожна поради допуснато нарушение на императивни разпоредби във връзка с извършеното от нотариуса удостоверяване на подписите на страните. Това производство е било прекратено,като съдът е преценил,че с отхвърлянето на иска в производството по чл.254 от ГПК/отм./ е преклудирана възможността за повторно оспорване на изпълнителното основание,тъй като по реда на чл.254 от ГПК/отм./страната е трябвало да изчерпи всичките си възражения.
Въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване като е приел,че тъй като настоящето производство и това по чл.254 от ГПК/отм./са установителни и са насочени към разрешаване на един и същи спор-този относно дължимостта на вземането по издадения изпълнителен лист,т.е.те са тъждествени и с тях се цели една и съща защита -е налице сила на присъдено нещо,която възпрепятства повторното решаване на същия спор.
Изложените факти мотивират настоящият съдебен състав да приеме,че поставения от жалбоподателя въпрос- за наличието на сила на присъдено нещо-е от значение за изхода на делото,тъй като е свързан с решаващата воля на съда,но по отношение на него не е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Това е така,защото поставеният въпрос не изисква нов начин на тълкуване, промяна на създадената съдебна практика или осъвременяване на тълкуването й и не сочи непълнота, неяснота или противоречие в законови норми,което да налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Отговорът на поставеният въпрос за това дали може да се приеме,че искът по чл.26 ал.2 изр.3 от ЗЗД относно съдебната спогодба от 19.07.1999г.е повторен процес /след този с правно основание чл.254 от ГПК/отм./- между същите страни, относно същия спор/за да се счете,че е налице сила на присъдено нещо/ е положителен. Това,че страните са едни и същи е безспорно /И в двата случая искът е предявен от В. В. И. против ЕТ ”И”/. Налице е и обективно тъждество между правото – предмет на първото дело и на настоящето,защото с второто настоящият жалбоподател цели –в негова полза да се признае право,съществуването на което вече е отречено по установения за това специален ред по чл.254 от ГПК/отм./. При преценката на обективното тъжество е меродавна правната квалификация, следваща от закона и интереса на страната,а не на която ищецът се позовава с новия си иск.
Освен горното-следва да се има пред вид и че в проведеното специално производство по чл.254 от ГПК/отм./,което е било с предмет- излагане и преценка на всички възражения, свързани със съдебната спогодба от 19.07.1999г.в качеството й на основание,въз основа на което е издаден изпълнителния лист- настоящият частен жалбоподател е бил длъжен да изчерпи всичките си възражения. Пропуснатите възражения се преклудират независимо дали обосноваващите ги факти са били известни на страната или не. Това е така,защото принципът е,че оспорващият правото е длъжен да изчерпи във висящия процес всичките си възражения за разлика от претендиращия правото,който не е длъжен да изчерпи във висящия процес всички факти,с които може да обоснове претендираното право.
Мотивиран от изложеното и като счита,че не е налице посоченото основание за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3,във вр.с чл.274 ал.3 от ГПК от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба,подадена от В. В. И. от гр. Р. против въззивно определение № 505 от 7.12.2009г.по гр.д. № 925 по описа за 2009г. на Русенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.