О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София 13.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 213 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от З. Е. Г. -чрез процесуалния си представител- адвокат Т против решение № 538 от 19.11.2008г.по в.гр.д. № 147 по описа за 2007г. на Добрички окръжен съд,в частта,с която е отменено решение № 122 от 11.12.2006г. по гр.д. №2096/2005г.на Районен съд Добрич и вместо това е обявен за нищожен поради липса на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,обективиран в н.а. № 27 т.V д. № 1445/86г.,сключен на 3.12.1986г.между Е. Г. Е. и Т. М. Е. в качеството им на прехвърлители и З. Е. Г. – в качеството й на приобритател,по силата на който първите са прехвърлили на втората собствения си недвижим имот,представляващ апартамент в гр. Д. ул.”Кирил и Методи”№53 в ЖСК „Балкан” вх.”Б”ет.2 ап.3,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.624.7856.1.7 по кадастралната карта на града,състоящ се от две стаи,столова,кухненска ниша и сервизни помещения, на площ от 78.03кв.м.,ведно с прилежащото му избено помещение № 4 с площ от 8.87кв.м.и 3.254 % ид.ч.от общите части на сградата и 3.264%ид.ч.от отстъпеното право на строеж върху дворното място,съставляващо п.І в кв.261 по плана на града,срещу задължение на приобритателката да издържа и гледа прехвърлителите.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,като счита,че същественият процесуално-правен въпрос е свързан с това-дали въззивният съд точно е приложил закона. Излага становището си за недопустимост/поради произнасянето на непредявен иск/ и неправилност на постановения съдебен акт /поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила,поради несъобразяване с всички ангажирани по делото доказателства/. Позовава се на решение № 148 от 12.02.1991г.по гр.д. № 1448/90г.на І г.о. на ВКС и решение №871 от 01.11.1996г.по гр.д. № 453/96г.на ІІ г.о. на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Поставеният от касатора въпрос за точното прилагане на закона от въззивния съд не е съществен по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК,тъй като не е свързан с предмета на делото,а предпоставя преценка за правилност на постановения съдебен акт. Неправилността на възивното решение не е основание за допускане на касационното обжалване, а касае преценка по съществото на спора,във връзка с това дали въззивният съд е допуснал грешка при издирването или прилагането на правната норма,която преценка касационният съд не може да извърши преди да констатира наличие на някое от основанията за допустимост на подадената касационна жалба по чл. 280 от ГПК. С приемането на ГПК/ДВ бр. 59 от 20.07.2007г./законодателят предпостави достъпа до касационно обжалване от предварителна преценка за допустимост на подадената касационна жалба. При положение,че не се навеждат доводи за наличие на съществен процесуално-правен въпрос,който да е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ако от изложението на касационната жалба и посочената практика на ВКС се счете,че поставеният въпрос е свързан с продължителността на срока между прехвърлянето на собствеността и смъртта на прехвърлителя в случаите когато собствеността се прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане,за да се приеме,че е налице липса на основание на сделката,то този въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС. В случая-въззивният съд е приел,че сделката е без основание,като се е мотивирал с факта,че прехвърлителят е бил неизличимо болен,приобритателят е знаел за предстоящата в близко време смърт и тя обективно е настъпила два дни след като е извършена сделката. В посочените решения №148 от 12.02.1991г. и №871 от 01.11.1996г.-срокът е съответно половин година и една година и в тях е прието,че действителността на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не е в зависимост от датата на неговото сключване и датата на смъртта на прехвърлителя,освен ако на приобритателят е било известно,че тя ще настъпи твърде скоро след дата на договора. При положение,че по делото е установено,че прехвърлителят е постъпил в болница през месец 11.1986г.,преобладаващият брой свидетели установяват,че в болницата-видимо неговото състояние се е влошавало, сделката е извършена на 3.12.1986г.,той е бил изписан на 4.12. и на 5.12.1986г.е починал- правилно въззивният съд е счел,договорът за недействителен, позовавайки се и на обстоятелството,че срокът между датата на сключване на договора и датата на смъртта на прехвърлителя е много кратък . Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице посоченото основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Не е налице и посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Същото изисква да е поставен съществен процесуално или материално-правен въпрос въпрос,който цели отстраняване на противоречива съдебна практика/което се разбира под точно прилагане на закона/ или произнасянето по поставения съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос да е наложено от непълнота на закона, или да е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/. В конкретния случай- поставеният въпрос не е от такова естество.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 538 от 19.11.2008г.по в.гр.д. № 147 по описа за 2007г. на Добрички окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.