О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София 25.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1899 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. Н. Т. от гр. В.,чрез процесуалния си представител-адвокат К. против въззивно решение № 119 от 10.07.2009г.по в.гр.д. № 259 по описа за 2009г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 79 от 21.04.2009г. по гр.д. № 1558/08г.на Видински районен съд.
Като основание за допустимост на подадената жалба – касаторът е посочил нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК като липсва конкретизация на въпроса,за който счита,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ако следва да се изведе въпрос- от приложеното изложение- то той би бил за интереса на родените от брака на страните деца. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост на постановения въззивен акт.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззвиният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което е дадено съгласие по чл.45 и чл.76 т.9 от Закона за българските лични документи /ДБЛД/- преди Закон за българските документи за самоличност- за издаване на паспорти за пътуване в чужбина на децата Б. Т. Н. /на 12 години/ и Н. Т. Н. /на 15 години/.
При постановяване на решението си,въззивният съд като е взел пред вид,че бащата на децата не може да бъде намерен,че същият не полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието им и не се грижи за издръжката им, е счел,че това обстоятелството/което само по себе си е укоримо/- не може да бъде и пречка децата да пътуват в чужбина. Изискуемото се по закон съгласие на родителя следва да бъде дадено от съда,тъй като интересите на децата го налагат. Съдът е направил преценката си, съобразявайки се с възрастта на децата,техните потребностите,фактът,че майка им,който осигурява средствата им за издръжка- пребивава постоянно в чужбина и с обстоятелството,че липсата на паспорт затруднява участието им в организирани от училището задгранични мероприятия.
При така изложените факти- изведеният от изложението към касационната жалба въпрос за интереса на децата е от значение за изхода на спора,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда. Същият обаче не може да бъде определен като такъв по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като не изисква нов начин на тълкуване,не изисква промяна на създадената съдебна практика или осъвременяване на тълкуването й и не сочи непълнота, неяснота или противоречие в законови норми,което да налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая – по делото няма никакви данни, от които да може да се изведе извод за евентуално накърняване на интересите на децата. Това е така,защото след фактическата раздяла през 2003г.между страните/ които са бивши съпрузи,чийто брак е прекратен с развод, считано от 3.02.2004г.,единствената която е полага грижи по отглеждането и възпитанието на децата е майката,на която е предоставено упражняването на родителските права. От 2006г.тя постоянно пребивава в Испания. Децата са в България и се гледат от баба им по майчина линия. От 2003г.децата не са виждали бащата,той не им се е обаждал и те не знаят нищо за него. По делото същият е призоваван по реда на чл.47 ал.6 от ГПК и е представляван от назначен процесуален представител на основание чл.25,във вр.с чл.21 ал.3 от Закона за правна помощ/ЗПП/.
Касае се до деца на 12 и 15 години,обучаващи се в профилирана хореографска паралелка в СОУ,които са с много добър успех. Поради липсата на възможност за получаване на съгласието на родителя си по чл.76 т.9 от ЗБЛД-същите не са могли да участват в изнасянето на концерти,както и да се включат в организирани конкурси в чужбина,както и са в невъзможност да осъществяват по-чести контакти с майка си,която за да осигурява необходимите финансови средства за семейството постоянно пребивава в Испания.
Така установените по делото факти –налагат извода,че липсват данни, които да обосноват необходимост от ограничаване на изконното човешко право за свободно предвижване,част от което е правото на пътуване и посещение на различни места, включително и извън страната. Точно обратното- гарантирането на това право в полза на децата,особено на тяхната възраст е в техен интерес и за това,защото би спомогнало за многостранното им развитие и за обогатяване на мирогледа и индивидуалността им.
Мотивиран от изложеното и като счита,че не е налице твърдяното основание за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 119 от 10.07.2009г. по в.гр.д. № 259 по описа за 2009г. на Видински окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.