О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
София 06.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 792 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Г. Й. В. и М. Й. П.-двете от гр. С.,чрез процесуалните си представители – адвокатите Ц. и Л. против решение № 427 от 5.01.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2006г. на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 1.03.2006г. по гр.д. № 314/2002г.на Районен съд София и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторите се позовават на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Считат,че въпросът за основанието на процесната сделка е от значение за точно прилагане на закона и за развитието на правото. Във връзка с това основание по т.3-поставят и въпросът за това дали съгласието по елементите на една сделка се опорочава от липсата на автономност при вземане на решение за конкретната сделка,която липса на автономност е извън кръга на грешката,насилието,заплахата и измамата като основание за унищожаване на сделката по ЗЗД. Отделно излага доводи за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт,във връзка с които си доводи се позовава на практика на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с които се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което са отхвърлени предявените от Г. Й. В. и М. Й. П. против С. И. Г. искове с правно основание чл.26 ал.2 изр.2 от ЗЗД за нищожност поради липса на съгласие/неполагане на подпис и липса на съзнателна воля/,чл.26 ал.2 изр.4 от ЗЗД-нищожност поради липса на основание и чл.26 ал.2 изр.5, във вр.с чл.17 ал.1 от ЗЗД-нищожност поради привидност на договор за дарение на недвижим имот и обявяването му за договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и за развалянето на последния на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД,обективиран в н.а.за дарение № 4 т.LXXXІ н.д. № 16024/96г.,по силата на който Н. Ц. Т. е дарила на ответника С. И. Г. собствените си 9/10ид.ч.от апартамент,находящ се в гр. С. ул.”Веслец” № 22 вх.”Г” ет.1,на вътрешната ограда с лице към изток,юг и запад,на площ от 92 кв.м.усъстоящ се от три стаи,вестибюлукухня и клозет,ведно с избено помещение № 2,по одобрения план за извършено преустройство от 11.02.1996г.с площ от 8 кв.м.,ведно с таванско помещение № 2,по същия план с площ от около 10 кв.м.,заедно с 3 485/ 121 255ид.ч.от общите части на сградата и от дворното място,върху което е построена къщата,цялото с площ от 1 612.40кв.м.,съставляващо им.пл. № 2 от кв.19 по плана на гр. С..
За да постанови решението си въззивният съд, въз основа на заключенията на приетите две почеркови експертизи,съгласно които подписът под договора за дарение е на лицето, от чието име изхожда и въз основа на заключенията,подписани от шест от общо седем назначени по делото експерти-психиатри/при изготвени общо четири експертизи-единична,тройна-основна и допълнителна и още една тройна/,съгласно които прехвърлителката е могла да разбира свойството и значението на извършеното дарение, е счел,че договорът не е нищожен поради липса на съгласие. Въззивнят съд е приел и че не е налице нищожност поради липса на основание и не е налице нищожност поради привидност, тъй като въз основа на събраните гласни доказателства не може по несъмнен начин да се счете,че волята на прехвърлителката е била да получи насрещна престация. Точно обратното-волята й е била да извърши безвъзмезден акт на щедрост.
В този смисъл поставения от касатора въпрос за основанието на процесната сделка и за опорочаване на даденото съгласие по сделката – са от значение за решаване но делото,но те не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото,по следните съображения :
Каузата е типичната и непосредствена правна цел на сделката,като въпросът за нея се поставя само при онези сделки,при които водят до имуществено разместване. В случая-наследодателката на касаторките се е разпоредила преди 13 години със собствените си 9/10ид.ч.,като ги е дарила в полза на ответника. Дарението си същата е извършила осем месец преди смъртта си,когато е била на възраст 82 години. Живеела е сама. Преобладаващо си стояла в къщи /показания на свидетелката С/За нея са полагали грижи и двете страни по делото,но предимно ответника/ищците епизодично са й носили храна,водили са я на лекар,плащали са на жена да й помага,ответникът й е давал лекарства и я е посещавал по-често,във връзка с което е полагал и повече грижи/. Нуждаела се е от компания /свидетелката И. /. Не се е водила на отчет в Градски психиатричен диспансер София /удостоверение от 27.07.96г./ Към 4.03.1995г.има констатация на доктор,че страда от „мозъчна артеросклероза с координационни и вестибуларни смущения и хиподепресия” /вж.медицинско направление от д-р Б/.
При тези факти е явно,че мотивите,които са обосновали решението на прехврълителката да извърши процесната сделка на дарение,с която да осъществи целта си –бъзвъзмездно да предостави имота си на лицето,което е избрала –са емоционални. Защо към момента на прехвърлянето тя е счела,че ответникът е този, който заслужава това- е основание,което съдът не може да контролира при положение, че е налице законово установена презумция,че основанието се предполага до доказване на противното и че по делото не бяха ангажирани доказателства за липса на основание. Наличните гласни доказателства-показанията на свидетелите И, сочат, че ответника и членове на неговото семейство са се грижили за прехвърлителката, поради което не е нелогично –тя да иска да им се отблагодари като им дари имота си. Следва да се отбележи,че полагането на грижи-не е в причинна връзка с основанието,защото е възможно и без ответника да се е грижил за прехвърлителката –тя да реши да го надари и липсата на положена грижа-само по себе си не би квалифицирало сделката като такава без основание.
В случая ищците/сега касатори / не са доказали твърдяната от тях липсата на основание. Обстоятелствата на които те се позовават,че с оглед възрастта, здравословното си състояние,самотният си начин на живот прехвърлителката е била манипулируема,с оглед нуждата си от грижи и компания, че надареният е с медицинско образование,че се е появил след смъртта на съпруга на дарителката,че последната е пристъпила волята на съпруга си, изразена в завещанието му-имотите му да бъдат предоставени на касаторите, сами по себе си и преценени в съвкупност не могат да обосноват извод за липса на основание на извършения акт на щедрост от страна на прехвърлителката,а още по-малко могат да обосноват такъв извод,преценени в съвкупност със заключенията на приетите по делото експертизи,медицински документи и свидетелски показания. По никакъв начин не е доказана и тезата на касаторите –за липса на критичност при извършване на дарението, вследствие на липса на здрав разум и на преценка на реалните житейски факти. Нито едно от тези две обстоятелства не е установено по делото. Обратното- шест различни експерти-психиатри дават заключение/от седем назначени по делото/и са категорични в мнението си,че към момента на извършване на дарението-прехвърлителката Н. Ц. Т. не е била в деметно или психотично състояние,била е със запазени психически годности да разбира и да ръководи действията си при извършване на даренето. По силата на чл.127 ал.1 от ГПК/отм./всяка от страните следва да провеед пълно главно доказване относно обстоятелствата,от които иска да черпи права. Последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е,че за съда е съществен само онзи факт,който той може да приеме за безспорно установен въз основа на събраните по делото доказателства.
Относно поставеният въпрос за това дали съгласието по елементите на една сделка се опорочава от липсата на автономност при вземане на решение за конкретната сделка,която липса на автономност е извън кръга на грешката,насилието,заплахата и измамата като основание за унищожаване на сделката по ЗЗД,отговорът му е отрицателен. Основанията за недействителност на сделките/в двата й вида-нищожност и унищожаемост/ са изчерпателно установени в ЗЗД. Отделно- в случая –не е налице предявена претенция за унищожаване на сделката и разглеждането на въпрос в тази връзка е несъотносимо. Извън горното- по делото не е установено по никакъв начин липса на автономност при вземане на решение у прехвърлителката.
С оглед на изложеното,тъй като не се представят доказателства,че спорът е разрешен в противоречие с практика на ВКС,тъй като не се касае за въпроси, които са решавани от съдилищата противоречиво и тъй като не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/, настоящият съдебен състав намира,че не е налице нито едно от основанията по чл.280 ал.1 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Изложените доводи за неправилност и необоснованост не следва да се обсъждат,защото неправилността и необосноваността не са основания за допускане до касационно обжалване и произнасянето по тях – законодателят е поставил в зависимост от наличието или не на основание за допустимост,а в случая –такова не е налице. В този смисъл съдът и не коментира цитираната практика на ВКС,защото тя не е във връзка с поставения от касатора въпрос по чл.280 от ГПК,а е във връзка с изложените доводи за неправилност и необоснованост,които при настоящата уредба на касационното производство не могат да се преценят в случаите,когото не се допуска касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 427 от 5.01.2009г. по в.гр.д. № 1* по описа за 2006г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.