О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1134
София 17.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 976 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от А. В. А. от гр. П.,чрез процесуалния му представител – адвокат В против въззивно решение № 117 от 06.03.2009г.по в.гр.д. № 296 по описа за 2008г. на Плевенския окръжен съд,с което е отменено решение № 2 от 04.02.2008г. по гр.д. № 241/2007г.на Районен съд Левски и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от А. В. А. против И. П. А. иск с правно основание чл.106 ал.5 от СК за промяна на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В,роден през 1999г.и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 от ГПК,като са посочени и трите основания по т.1,2 и 3. Не е поставен конкретен материално правен или процесуален въпрос, за който да се твърди,че е решен в противоречие с практиката на ВКС,че е решаван противоречиво от съдилищата или че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,независимо,че е цитирана следната практика,за която се твърди,че е по идентични казуси- решение № 1* от 19.11.2008г.по гр.д. № 3730/2007г.на І гр.отд.на ВКС, решение № 983 от 20.10.2008г.по гр.д. № 29/2008г.на ІІІ г.отд.на ВКС,решение № 806 от 7.04.1972г.по г.д. № 365/1972г.на ІІ г.отд.на ВКС, решение № 940 от 17.04.1973г.по гр.д. № 381/1973г.на ІІ г. отд.на ВКС, решение № 1* от 14.01.2009г.по гр.д. № 6078/2007г.на ІІ гр.отд.на ВКС,решение № 544 от 28.07.2003г.по гр.д. № 297/2003г.на ІІ гр. отд.на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с които се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че не е налице твърдяното основание за промяна на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето В. ,тъй като промяната на местожителството на майката и детето,която е наложена с оглед необходимостта от намиране на по-добра и по-високо платена работа в гр. С. не може да се приеме за промяна на обстоятелствата по смисъла на чл.106 ал.5 от СК. Липсват доказателства за влошаване на положението на детето при майката. Последната разполага със собствено жилище,удовлетворяващо нейните и на детето нужди. Има постоянна работа,която е в съответствие с притежаваната от нея специалност –магистър по икономика. Майката се грижи добре за детето,като му предоставя освен необходимото за ежедневните му нужди,още следващата се майчина грижа,ласка и внимание, които -с оглед ниската възраст на детето- са му най-необходими. Съдът е счел,че безспорното установеното по делото обстоятелство,че бащата също е добър родител,стараещ се да осигури всичко необходимо за детето си,само по себе си-също не е основание за промяна на мерките за упражняване на родителските права.
Както вече беше посочено,касаторът не поставя конкретен въпрос,въз основа на който да може да бъде преценена допустимостта на подадената от него касационна жалба. Изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на постановения въззивен съдебен акт-не могат да бъдат разгледани – преди да се извърши преценка за допустимост съобразно критериите по чл.280 от ГПК. Като има пред вид цитираните от касатора решения на ВКС и направеното в касационната жалба изложение-настоящият съдебен състав приема,че поставеният въпрос е свързан с преценката за това-дали взетото от въззивния съд решение за запазване на вече установените мерки за упражняване на родителските права в полза на майката – е съобразено с интересите на детето,като се има пред вид,че няколко месеца след прекратяване на брака –ответницата е променила местоживеенето си и това на детето си от гр. Л. в гр. С., където е намерила работа/дотогава е била безработна/ и е записала детето като ученик във втори клас в 27 СОУ гр. С.. Акцентът е поставен върху това дали психологическата среда в новата обстановка е подходяща за детето/ решение № 1* от 19.11.2008г.и решение № 983 от 20.10.2008г./ и с отражението върху него на промяната на обичайната среда,с която детето до този момент е свикнало/във връзка, с което се цитират решение № 806 от 7.04.1972г.и решение № 1* от 14.01.2009г./ Тези въпроси –действително са от значение за решаване но делото,но те не са разрешени от въззивния съд в противоречие практика на ВКС/включително и с цитираната/.
В практиката /след приемане на Постановление № 1/12.11.1974г.по гр.д. № 3/74 на Пленума на ВС/-не е настъпила промяна в разбирането,че под изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.106 ал.5 от СК-се разбира както изменения,засягащи обстоятелства,взети пред вид при постановяване на действащите мерки,така и изменения,които произтичат от изгубили смисъл или променени на практика мерки,а така също и такива,които засягат нововъзникнали обстоятелства,които се отразяват на положението на детето и на ефективността на определените мерки за упражняване на родителските права. В случая- такива не са налицепражняването на родителските права е предоставено на майката с влязло в сила решение № 67 от 31.05.2007г.по гр.д. № 176/2007г.,с което е прекратен и брака между страните на основание чл.99 ал.3 от СК,като съдът е утвърдил постигнатото между тях споразумение. Настоящата искова молба е предявена два месеца по-късно,когато ищецът/сега-касатор/ е разбрал за намерението на ответницата да се установи с детето в гр. С.. Двамата/майката и детето/ са се установили в гр. С. през лятото,където ответницата е започнала в края на месец септември работа в Министерството на отбраната,а детето- е записано на училище. Живеели са в апартамент в кв. Княжево/собственост на техни близки-без да плащат наем/,заедно с сестрата на ответницата и нейния приятел. Майката е могла да разчита на подкрепата на сестра си и при необходимост- на своята майка /бабата на детето/- във връзка с ежедневните грижи. Съгласно изготвения социален доклад от Дирекция за социално подпомагане „К”-майката е в състояние да задоволи потребностите на детето от емоционална топлота,покрив,храна, дрехи,здравни нужди и образование. Пред въззивната инстанция са представени доказателства/н.а. № 138/17.10.2008г./,от които се установява,че майката е закупила самостоятелно жилище в гр. С.,район „Витоша”ж.к.”К”,с площ от 57.06 кв.м. В новата среда детето се е адаптирало бързо и без затруднения,което се установява от получените от него отлични оценки и изготвената от класния му ръководител характеристика. Възможността за бърза адаптация и приспособимост към средата се потвърждава и от обстоятелството,че след като детето е взето от бащата и записано отново в старото му училище/след постановяване на първоинстанционното решение/- то отново е с отлични оценки и с хубава педагогическа характеристика. Така изложените факти-дават основание да се направи извод,че психологическата среда в новата обстановка е подходяща за детето и че промяната на обичайната среда по никакъв начин не му се е отразила отрицателно. Напротив- тъй като тя предлага нови възможности за развитие-по всяка вероятност –ще е положителен фактор за бъдещето на детето.
Разбираемо е желанието на бащата,за който данните по делото сочат,че е отличен родител да бъде по-близо до детето си,но това,както и обстоятелството,че той разполага с възможности и условия да го отглежда и възпитава-не е основание за промяна на вече установените мерки по упражняване на родителските права. Връзката с бащата е гарантирана –както с оглед установения в негова полза- разширен режим на лични отношения,така и пред вид желанието му и готовността да прекарва повече време с детето.
С оглед на горното и тъй като по делото не се съдържат никакви данни въз основа на които да се направи извод,че в гр. С. е налице влошаване на условията, при които живее майката,на която е предоставено упражняването на родителските права,както и същата да е изпаднала в невъзможност да упражнява родителските права или да е в невъзможност да се справя с детето,или да възпрепятства другия родител при упражняването на мерките във връзка с установените лични отношения,както и детето да се е отчуждило то нея или да е налице някое друго негативно обстоятелство,което да се е отразило на детето,настоящият съдебен състав намира,че поставеният от касатора въпрос за интереса на детето е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС. Този въпрос не е решаван от съдилищата противоречиво и по него не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/. Не е налице нито едно от основанията по чл.280 ал.1 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване. Следва да се има пред вид,че видно от изготвения от психолог Протокол за изследване-детето е еднакво привързано и към двамата си родители,към които демонстрира високо позитивно отношение, поради което е в негов интерес споровете между тях да бъдат разрешени.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 117 от 06.03.2009г. по в.гр.д. № 296 по описа за 2008г. на Плевенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.