О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1182
София 30.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1027 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Д. В. Д. от гр. С., представлявана от процесуални си представител адвокат Б против въззивно решение № 218 от 25.03.2009г.по в.гр.д. № 62 по описа за 2009г. на Софийски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 35 от 2.12.2008г. по гр.д. № 307 на Районен съд Сливница.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК във връзка с материално-правния въпрос за това- кое поведение на родителя следва да се квалифицира като „трайно неполагане на грижа за детето” по смисъла на чл.75 ал.1 т.2 от СК. Позовава се на три решения на ВКС- № 824/08.04.1971г.на ІІ гр.о., № 1649/18.06.1969г.на ІІг.о.и № 53 от 3.02.2009г.,както и на решение от 16.12.2004г.на Апелативен съд Велико Търново.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената касационна жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да остави в сила решението на районния съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск за лишаване от родителски права,въззивният съд е приел, че не е налице твърдяната хипотеза на трайно неполагане на грижи без основателна причина по смисъла на чл.75 ал.1 т.2 от СК- от страна на родителя К. М. по отношение на малолетното му дете- Л. ,родена на 4.02.2002г. От дадената характеристика на ответника като тих и скромен човек,без лоши прояви в селото, където живее, от изразеното от него желание да контактува с детето си и наличието на данни,че той е правил такива опити,но ищцата/сега касаторка/ го е възпрепятствала, като е предупредила както гледачката,така и в детската ясла да не го допускат,криела е детето и не е отговаряла на телефонните обаждания, въззивният съд е приел,че независимо от установените факти, че родителят не е давал издръжка за детето и то не го познава,че не може да се направи категоричен извод,че бащата се е дезентересирал от отговорността си на родител и без основателна причина е пренебрегнал задълженията си.
При тези данни – поставеният от касатора въпрос за това дали поведението на бащата може да се характеризира като „трайно неполагане на грижа за детето” по смисъла на чл.75 ал.1 т.2 от СК – е от значение за решаване но делото. Същият обаче не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, в какъвто смисъл са изложените доводи в касационната жалба. Включително и в цитираните от касатора решения е прието,че лишаването от родителски права е крайна мярка,която се прилага само в случаите,когато поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието,здравето,имуществото на детето. Лишаването от родителски права цели защита на детето и се прилага само при доказана нужда от това. Преценката е конкретна за всеки случай и при извършването й- винаги се взема пред вид интереса на детето. В случая-по делото няма никакво доказателство сочещо,че с поведението си ответникът представлява заплаха за детето. Няма доказателства не само за извършени от него преки увреждащи действия, но и няма доказателства той да има неприлично или противоправно поведение,или да води начин на живот,които индиректно да могат да се отразят на детето/например върху самочувствието или психичното му здраве/. Наведеното обстоятелство,че не е плащал издръжка /като следва да се има пред вид,че такава не е и била определена,тъй като детето е родено след фактическо съжителство между страните/,не е достатъчно основание за лишаване от родителски права. Още повече,че по делото са налице данни,че ответникът е внесъл определена сума по разплащателна сметка”ДСК-старт”за детето си на 3.02.2009г., което индиректно сочи на готовност за заплащане на такава. В случая не е налице и хипотезата –предмет на цитираното в жалбата решение № 1649/1969г.- на съзнателно отчуждаване на родителя от детето и дезентересиране от неговата съдба. Фактът,че майката на детото понастоящем живее с друг мъж,когото детето познава като свой баща,че тя в първите години след раздялата е възпрепятствала желания от бащата контакт с детето-сочат,че в случая-хипотезата е обратна. Детето е било отчуждено от бащата и то по вина на другия родител. Това поведение на касаторката само по себе си е укоримо и с него тя не може да обоснове мотив за лишаване от родителски права на бащата,за когото данните по делото са,че желае контакт с детето и ако е преустановил директните си опити за връзка,то това му поведение е продиктувано от нежелание за травмиране на детето.
С оглед на изложеното,тъй като не е налице посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 от КТ и поставеният въпрос,не е от тези, които са решавани от съдилищата противоречиво и тъй като не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/, настоящият с. състав намира,че не е налице нито едно от основания по чл.280 ал.1 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 218 от 25.03.2009г. по в.гр.д. № 62 по описа за 2009г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.