о П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1280
София 21.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1191 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Р. ветеринарномедицинска служба/РВМС/гр. София,чрез процесуалния представител– адвокат Б против въззивно решение № 406 от 05.01.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 21.01.2008г. по гр.д. № 6774/2007г.на Софийски районен съд,75 състав и вместо това е постановено друго,с което е осъдено РВМС гр. С. да заплати на Д. С. П. от гр. С. на основание чл.222 ал.3 изр.2 от КТ,във вр.с чл.раздел VІ чл.8 ал.1 от КТД от 19.04.2006г.сумата от 2 835лв.,ведно със законната лихва,считано от 25.09.2007г., ведно с направените по делото разноски от 550лв.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК-по спорния въпрос по делото относно дължимостта на обезщетението по чл.222 ал.3 изр.2 от КТ и по-специално за преценката за това дали работникът е работил през последните 10 години при един и същ работодател.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови горепосоченото решение-въззивният съд е счел,че тъй като и чл.222 ал.3 изр.2 от КТ, и КТД не са предвидили като отрицателна предпоставка за възникване на правото на обезщетение-изсикуемият се 10-годишен период на работа при един и същ работодател да не е прекъсван,то обстоятелството,че от 1.12.97г. до 12.11.98г.е прекъснат трудовия стаж,не може да се отрази на основателността на претенцията,щом като е безспорно установено по делото,че през последните десет години ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника.
Тезата на касатора е,че след като за посоченият период/1.12.97г.- 12.11.98г./ ищецът е прекратил трудовото правоотношение с Р. ветеринарномедицинска служба/РВМС/гр. София и е регистриран като упражняващ частна ветеринарно-медицинска практика в Република България за ветеринарен участък – кв. Бенковски, то при преценка на размера на дължимото обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ –следва да се вземе пред вид само периода от 12.11.1998г.до 3.01.2007г./за който е налице трудов стаж от 8 г.,1 месец и 21 дни/,по който е безспорно,че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника,което е прекратено поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме,че поставеният въпрос за дължимостта на обезщетението по чл.222 ал.3 изр.2 от КТ – е от значение за изхода на спора,но той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата.
Касаторът пропуска безспорно установения по делото факт,че –видно от представеното копие от трудовата книжка – освен за периода 12.11.1998г.до 3.01.2007г., ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника и от 10.02.1994г.до 1.12.97г./за които трудовият му стаж е 3 години,9 месеца и 20 дни/. Или общо трудовият стаж на ищеца при ответника е 11 години,11 месеца и 11дни,с едно прекъсване за периода 1.12.97г.- 12.11.98г.,когато –въз основа на сключен договор отново с ответника – ищецът е осъществявал частна ветеринарно медицинска практика като ЕТ ”Ветеримет” –доктор Д. П.
За да е налице хипотезата на чл.222 ал.3 изр.2 от КТ е необходимо комулативното наличие на следните три предпоставки: 1.трудовото правоотношение на работника или служителя да е прекратено,като е без значение от кого, на какво основание и по какъв начин, 2. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,без да е необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му правоотношение и 3. работникът или служителят да е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж. В този 10 годишен период се включват всички периоди,които се зачитат за трудов стаж за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст / в случая и от 10.02.1994г.до 1.12.97г .,както и от 12.11.1998г.до 3.01.2007г./. Не е необходимо трудовият стаж да е бил непрекъснат. Необходимо е –той да е бил при един и същ работодател. В случаи като този,в който работникът има 10 годишен трудов стаж при един и същ работодател,той не би имал право да получи заплащане на увеличения размер на гратификацията/която в случая е 7 работни заплати/ само,ако по време на прекъсването той е придобил трудов стаж при друг работодател. Щом като не е налице смяна на работодателя,прекъсването на трудовия стаж и фактът,че той е работил на частна практика не е от значение. За ищеца/ сега ответник по касация/ е налице право на обезщетение по чл.222 ал.3 изр.2 от КТ,щом като за него са налице гореизброените предпоставки и последните 10 години трудов стаж са придобити при един и същ работодател,независимо от прекъсването на стажа.
С оглед на изложеното,тъй като във връзка с поставения въпрос не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/, настоящият съдебен състав намира,че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 406 от 05.01.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.