О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1556
София 29.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1642 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. И. Д. и Н. Т. Я.-двамата от гр. П. процесуалния им представител-адвокат Д. против въззивно решение № 416 от 03.07.2009г.по в.гр.д. № 397 по описа за 2009г. на Плевенския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 584 от 25.02.2009г. по гр.д. № 127/2008г.на Плевенския районен съд.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторите се позовават на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК-без да се сочат конкретни,точно формулирани въпроси, във връзка с които да се преценя –дали е налице противоречие с практиката на ВКС и дали те са решавани противоречиво от съдилищата. От приложеното изложение /което приповтаря доводите в касационната жалба/ могат да се изведат няколко въпроса и те са свързани с имуществената отговорност на касаторите/пред вид твърдението,че в длъжностните им характеристики не е посочено,че са материално отговорни лица,те не са ги подписвали,няма подписани от тях декларации и не са приемали имущество по опис/ и за законосъобразността на извършената инвентаризация/с оглед възражението за липса на заповед,назначена комисия,посочен период и описи-с които да се извършва сравнението/. Позовават се на решение по в.гр.д. № 10/05г.на Великотърновския окръжен съд, решение № 850 от 23.05.1956г.по гр.д. № 3171/56г.на І г.о. на ВС, решение № 776 от 31.05.2004г.по гр.д. № 92/03г.на ІV г.о. на ВКС,решение от 16.05.2002г.по гр.д. № 83/01г.на БАС, решение № 156 от 21.11.2006г.по гр.д. № 1670/03г.на Плевенски районен съд,решение № 199 от 2.07.2007г.по гр.д. № 49/07г.на Плевенски окръжен съд и решение № 179 от 4.02.2008г.по гр.д. № К-199/07г.на І г.о. на Великотърновския апелативен съд.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което са осъдени К. И. Д. и Н. Т. Я. да заплатят солидарно на „ТОПЛИВО”А. гр. С. сумата от 2 390.51лв.за причинена липса,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 16.01.2008г.до окончателното й заплащане, като искът в останалата част до 8 013.72лв.е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед подадената жалба- преценката за допустимост –съдът прави само за невлязлата в сила част от решението-досежно сумата от 2 390.51лв. Изводът си за основателност на иска/в тази част/съдът е мотивирал с това,че липсите са установени въз основа на извършена в ответното дружество инвентаризация,чийто констатации не са били оспорени. Материално отговорните лица/чието качество на такива произтича от заеманите от тях длъжности/ не са оборили законоустановената презумция за вина,като не са представили разходооправдателни документи за липсващите стоково-материални ценности.
При тези данни –изведеният от жалбата въпрос за имуществената отговорност на касаторите -е значение за изхода на делото,но той не е решаван противоречиво от съдилищата,нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както се твърди в жалбата.
За да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК следва да са представени влезли в сила актове,постановени от граждански съдилища,в които поставеният въпрос да е разрешен по противоречив начин. В случая –представените решения на върховен,апелативен,окръжен и районен съд–не сочат на основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Първо, защото –за част от тях няма отбелязване,че са влезли в сила. Второ, защото -в тях са обсъждани различни хипотези,като нито един случай не съвпада с настоящия. Така- решение по в.гр.д. № 10/05г.на ВлТАС е несъотносимо,тъй като е по спор с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. Решение № 850/56г.на ВС-разглежда случай,при който инвентаризацията е извършена в отсъствие на материалноотговорното лице,а в случая МОЛ не само,че са присъствали,но са и разписали констатациите без възражения. В решение от 16.05.2002г.по гр.д. № 83/01г.на БАС е коментира отговорността на лица, заемащи различна от процесната длъжност-пазачи на денонощна охрана. Решение № 776/03г.на ВКС е за случай,при които отговорността, произтича от акт за надчет,който е издаден в специално производство, със съответни изисквания и особености на процедурата,които са неприложими за настоящия случай. Останалите решения касаят лица,за които не е установено да са престирали непрекъснато труд в дружеството,докато касаторите са работили на постоянен трудов договор,като са заемали съответно длъжностите:”работник в склад”и „управител на склад”.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
За да е от значение за точното прилагане на закона-разглеждането на поставения въпрос следва да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменения в законодателството и обществените условия, а за да се обоснове „развитие на правото”-следва във връзка с поставения въпрос- законите да са непълни,неясни или противоречиви и да се налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая това не е така.
По делото- имуществената отговорност на касаторите произтича от факта,че са заемали отчетнически длъжности / дефинирани в чл.1 от Наредба № 63 за прилагане на Указа № 1074/,като в кръга на трудовите им функции/съобразно посочения акт,без да е от значение отразеното в длъжностните им характеристики/ е включено събирането, съхраняването, разходването и отчитането на стоково-материални ценности. Липсата е безспорно установена въз основа на извършената инвентаризация. Налице е установена щета, като не е оборена презумцията за причиняването й от отчетника,комуто ценностите са поверени”под отчет”. Вината в случая се предполага и тежестта на доказване е обърната. Касаторите не са опровергали презумцията за причиняване, напротив –съгласили са се с нея- като са подписали без възражения протокола за инвентаризация. Наведеният довод за незаконосъобразност на извършената инвентаризация-въобще не следва да се разглежда,тъй като касае правилност,а тя не е сред основанията за допускане до касационно обжалване. По правилността –съдът може да се произнася едва след като приеме,че е налице някое от изчерпателно изброените основания по чл.280 ал.1 от ГПК,а в случая това не е така.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 416 от 03.07.2009г.по в.гр.д. № 397 по описа за 2009г. на Плевенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.