О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София 15.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 24 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Рудник „Трояново-1”с. Трояново клан на „М”ЕАД гр. Р., представлявано от управителя Ч. ,чрез процесуалния си представител –юрисконсулт В. против въззивно решение № 289 от 16.10.2009г. /допълнено с решение № 207 от 18.11.2009г./ по в.гр.д. № 306 по описа за 2009г. на Старозагорския окръжен съд,с което е отменено решение № 14 от 16.03.2009г. по гр.д. № 217/2008г.на Р. районен съд и вместо това е постановено друго,с което е осъден Рудник „Трояново-1”с. Трояново клан на „М”ЕАД гр. Р. да заплати на П. Д. П. от гр. К. сумата от 9 576.53лв.,представляваща обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ за претърпени вреди поради незаконното задържане на трудовата книжка от работодателя за периода 14.11.2007г.- 26.09.2008г.,както и сумата от 1 800лв.- разноски по делото.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба –касаторът формално се позовава на текстовете на чл.280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК – без да конкретизира и извежда въпрос и без да излага доводи защо счита,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и чe е разгледал въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позоваването на решение № 288 от 8.05.90г.по гр.д. № 67/90г.на ІІІ г.о. на ВКС,което като казуална практика-е несъотносимо към посоченото основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и по-скоро можеше /ако беше поставен въпрос/ да аргументира основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,тъй като цитираното решение не може да се квалифицира като задължителна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009г.на ОГТК на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да отмени решението на районния съд, въззивният е приел,че определящото за уважаване на иска по чл.226 ал.2 от КТ е обективното неизпълнение на задължението на работодателя по чл.350 ал.1 от КТ- да предаде незабавно на работника или служителя трудовата книжка след прекратяване на трудовото му правоотношение и вписване на данните. Съдът е счел,че вредите са презумирани от законодателя и че те подлежат на установяване само при спор,като тогава доказателствената тежест е разменена и е върху работодателя. Посочил е,че са без значение причините поради които работодателят е задържал трудовата книжка,както и е ирелевантно обстоятелството дали ищецът и отправял искане /писмено, устно,чрез трети лица/за връщане и колко пъти е правил това.
Касаторът оспорва изводите на въззивния съд,но за да може касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора и да изложи становището си във връзка с гореописаните правни изводи – законодателят е предвидил ред,изискващ преценка за наличие на изчерпателно изброени от законодателя –едно общо/поставен въпрос/ и допълнителни основания /едно или няколко от посочените в чл.280 ал.1 т.1,2 или 3 от ГПК/ за допускането й до касационен контрол. Едва след като се прецени,че те са налице и бъде допуснато до касационно обжалване – едва тогава,при разглеждане на касационната жалба по същество – може касационната инстанция да обсъди изложените възражения.
В случая липсва посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Съгласно приетото в ТР № 1 /2009 г.на ВКС-обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Независимо от обема на подадената жалба -касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, поради което Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 289 от 16.10.2009г. /допълнено с решение № 207 от 18.11.2009г./ по в.гр.д. № 306 по описа за 2009г. на Старозагорския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.