О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София 21.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 499 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Помощно училище „Софроний В. ”гр. Бяла Слатина,представлявано от директора Б. -чрез процесуалния си представител-адвокат К. против решение № 1* от 03.10.2008г.по в.гр.д. № 530 по описа за 2008г. на В. окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 76 от 22.05.2008г. по гр.д. № 19/2008г.на Районен съд Бяла Слатина.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК-произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Липсва изрично формулиран съществен процесуално правен или материално правен въпрос. Изхождайки от приложените съдебни решения,на които се позовава касатора-настоящият съдебен състав счита,че такъв може да бъде формулиран и той е процесуално –правен,свързан с необходимостта от назначаване по делото на медицинска експертиза за установяване наличие на заболяване към момента на уволняването,във връзка с предварителната закрила на работника по чл.333 ал.1 т.3 от КТ. Позовава се на решения № 1* от 8.10.1999г.на ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 908 по гр.д. № 650/1995г.на ІІ г.о. на ВКС,Решение № 55 от 15.04.1997г.по гр.д. № 129/97г.на ІІІ г.о. на ВКС,както и решение по гр.д. № 267/2007г.на Софийски апелативен съд,решение № 498 от 15.12.2006г.по гр.д. №243/2006г.на Великотърновски апелативен съд и решене по гр.д. № 4438/2003г.на Софийски апелативен съд.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С обжалваното въззвино решение е оставено в сила решение на районния съд,с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, като е признато за незаконно уволнението на В. В. К.,извършено със заповед № 51 от 02.01.2008г.на директора на ПУ„Софроний В. ”гр. Бяла Слатина ,която е отменена,възстановена е В. В. К. на заеманата преди уволнението длъжност”работник в кухня”и е осъден ответника да й заплати сумата от 324лв.,представляваща обезщетение за времето,през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода 02.01.2008г.-11.02.2008г., ведно със законната лихва върху сумата,присъдил е разноски и е определил дължимата държавна такса. Въззвинят съд е приел,че е нарушена императивната разпоредба на чл.333 ал.1 т.3 от КТ,тъй като работодателят независимо,че е изпълнил задължението си да поиска- не е получил разрешение от Инспекцията на труда и въпреки това е уволнил работника, независимо,че страда от заболяване/диабет/, което е включено в Наредба № 5 от 20.02.1987г.
Тезата на касатора е,че наличието на заболяване не е установено,пред вид неназначаването на медицинска експертиза по делото. В този смисъл –поставеният от него въпрос,свързан със задълженията на съда за назначаването на такава – е съществен по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК,тъй като преценката му е свързана с основателността на предявените искове,но той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Медицинска експертиза – за установяване на наличие на заболяване,посочено в Наредба № 5 от 20.02.1987г.се назначава по делото в случаите,когато не са представени безспорни доказателства,установяващи наличието му, поради което е налице спор дали е било необходимо изискване на разрешение от Инспекцията на труда. Настоящият случай не е такъв. Не само по делото, но и за работодателя такъв спор не е съществувал по следните съображения. Видно от обясненията на ответника – ищцата е била назначена на работа именно в изпълнение на задължението му за ежегодно осигуряване на от 4-10% работни места за трудоустроени лица с намалена работоспособност. Работодателят е бил запознат с решението на ТЕЛК №1703 от 11.10.2007г.,съгласно което ищцата страда от „инсулинозависим захарен диабет”и именно на това основание той е изискал разрешение за уволнение от Инспекцията на труда. При тези данни –е неоснователна тезата на касатора,че като не е допуснал назначаването на медицинска експертиза/като такова искане не е правено от никоя от страните/-съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Посочените от касатора решения са неприложими за конкретния казус, тъй като те се отнасят или до хипотеза, при която работодателят не е знаел за заболяването на работника/ решение № 1* от 8.10.1999г.на ІІІ г.о. на ВКС/,или е знаел,но не е изпълнил задължението си да изиска разрешение/ решение № 498 от 15.12.2006г.по гр.д. №243/2006г.на Великотърновски апелативен съд/,или наличието на заболяване е установено и с експертиза, и с решение на ТЕЛК/ решение по гр.д. № 267/2007г.на Софийски апелативен съд/. В останалите се коментират съвсем различни случаи- по чл.28 от СК/ Решение № 908 по гр.д. № 650/1995г.на ІІ г.о. на ВКС/ и по чл.68 от КТ/ Решение № 55 от 15.04.1997г.по гр.д. № 129/97г.на ІІІ г.о. на ВКС/.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира,че въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС и не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 03.10.2008г.по в.гр.д. № 530 по описа за 2008г. на В. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.