О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София 25.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1907 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Н. Б. от гр. С.,чрез процесуалния си представител адвокат Д против въззивно решение от 9.07.2009г.по в.гр.д. № 28 по описа за 2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 8.04.2005г. по гр.д. № 23/05г.на Софийски районен съд.
Като основание за допустимост на подадената жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по поставен въпрос,във връзка с негово твърдение за неизпълнение от страна на съда на задължението за отделяне на спорното от безспорното и по-специално за липса на дадени указания за представяне на доказателства за извършено плащане във връзка с доказване на направеното възражение за прихващане. Позовава се на решение № 457 от 11.04.2005г.по гр.д. №4/2003г.на ІІІг.о. на ВКС, решение № 296 от 11.10.2005г.по гр.д. № 388/2005г.на СГС и решение № 421 от 2.06.2009г.по гр.д. №823/2008г.на ІVг.о. на ВКС.
Срещу така подадената жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Делото е за втори път пред касационната инстанция след като с решение № 1* от 15.12.2008г.по гр.д. № 6239/2007г. ВКС е отменил решенето от 26.10.2006г.по гр.д. № 2966/05г.на СГС и го е върнал за ново разглеждане със задължителни указания за разглеждане и произнасяне от въззивния съд по направеното възражение за прихващане, като е приел,че то е направено своевременно още в първоинстанционното производство.
Въззвиният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което е осъден, на основание чл.232 ал.2 изр.1 от ЗЗД,В. Н. Б. да заплати на „А”Е. гр. С. сумата от 4 830лв.,представляваща наемна цена по договор за наем от 16.05.2001г.на недвижими имот,находящ се в гр. С. ул.”507”№7,представляващ къща на три етажа с разгърната застроена площ от 520кв.м.,ведно с дворно място от 1 630кв.м.,за периода 20.08.2004г.-15.12.2004г.,ведно със законната лихва,считано от 21.01.2005г.,като е отхвърлил иска като неоснователен за разликата до претендирания размер от 6 300 лв. За да постанови решението си,въззивният съд е приел,че ответникът не е изпълнил задължението си,произтичащо от сключения договор от 16.05.2001г.за заплащане на наемна цена. Поради това,че и ищецът не е изпълнил свое задължение за отстраняване на повреди-съдът съобразно уговорената между страните санкционна последица е приел,че първоначалната наемна цена следва да бъде намалена с 30% , с какъвто процент е и отхвърил иска,като го е уважил до 4 830лв. Въззивният съд е приел за неоснователно и недоказано направеното възражение за прихващане със сумата от 14 580лв., претендирана като разлика между твърдените като платени 27 месечни наемни вноски от по 1 800лв.и дължимите от по 1 260лв./ т.е. 27х540=14 580лв./за периода 1.01.2002г.-1.04.2004г.,тъй като ответникът не е представил никакви доказателства за извършено плащане.
При така изложените факти- поставеният в изложението към касационната жалба въпрос във връзка с това,че съдът не е дал указания на ответника/сега касатор/ да представи доказателства в подкрепа на възражението му за прихващане -не е от значение за изхода на спора,тъй като не е свързан с решаващите мотиви на съда. Освен това –тезата,че съдът не е отделил спорното от безспорното-не може да бъде споделена, тъй като възражението за прихващане е направено от страната още в първата инстанция т.е. още през 2005г.и оттогава –на страната й е било известно,че същото /като всяко възражение/подлежи на доказване. В конкретния случай-това е още по-безспорно,тъй като именно необходимостта от разглеждането и от произнасянето от страна на въззивния съд по направеното възражение за прихващане-е станало причина и е мотивирало касационната инстанция да върне делото за ново разглеждане. Новото разглеждане е изисквало именно произнасяне по основателността на възражението за прихващане /в този смисъл са били дадените указания на ВКС/, поради което за страната е трябвало да бъде ясно,че наведените от нея обстоятелства,във връзка с направеното от нея възражение за прихващане са спорни и подлежат на установяване. Недостатъчната активност на страната,върху която е доказателствената тежест -не може да се представя като въпрос,във връзка с който да се преценя наличие на основание за допустимост на касационно обжалване.
Дори и да се приеме обратното-поставеният въпрос за задължението на съда за отделяне на спорното от безспорното -нито е решен в противоречие с практиката на ВКС,нито е решаван противоречиво от съдилищата,нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като не изисква нов начин на тълкуване,не изисква промяна на създадената съдебна практика или осъвременяване на тълкуването й и не сочи непълнота, неяснота или противоречие в законови норми,което да налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Мотивиран от изложеното и като счита,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 9.07.2009г.по в.гр.д. № 28 по описа за 2009г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.