О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
София 30.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 761 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Р. А. Г. от гр. С.,чрез процесуалния се представител – адвокат К против решение № 422 от 9.01.2009г.по в.гр.д. № 3* по описа за 2007г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 20.06.2007г. по гр.д. № 1781/2007г.на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД от ищцата Р. А. Г. против И. Н. Д. за сумата от 3 600 щатски долара и с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 924.27щатски долара-обезщетение за забава.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторката се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Формулираният от нея материално правен въпрос е относно наличието в конкретния случай на нищожен договор за заем и относно доказателственото значение на направеното от нея в съдебно заседание на 20.05.2008г. признание,че пари по договора за заем не са предавани и че „договорът за заем е подписан вместо изплащането на наемна цена за минал период от време-1.01.2001г.-1.01.2004г.”Прилага определение № 160 от 30.12.2008г.по гр.з. № 3399/08г. на ІV г.о. на ВКС,решение № 1 от 19.03.2001г.по гр.д. № 687/01г.на ІІ гр.о., решение № 226 от 26.01.1977г.по гр.д. № 1971/76г.на І г.о.,определение № 116 от 5.12.2008г.по гр.д. № 3896/08г.на ІІІ г.о. и решение № 540 от 30.06.1999г.по гр.д. № 253/99г.на ІІ г.о.- всички на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови горепосоченото решение-въззивният съд е приел въз основа на признанието на ищцата,направено в съдебно заседание на 20.05.2008г.,че договорът за заем е привиден и като такъв е нищожен и от подписването му не произтичат задължения. Отделно-от липсата на доказателства за предаване на сумата-следва извод за неоснователност на претенцията.
В тази връзка-поставеният от касаторката въпрос за доказателственото значение на направеното от нея в съдебно заседание на 20.05.2008г. признание –не е от значение за решаване на спора по делото,тъй като-видно от гореизложените мотиви на съда- спорът би бил разрешен по същия начин от въззивния съд/с отхвърляне на иска/ и без наличието на такова признание. В случая-съдът е бил сезиран с иск по чл.240 от ЗЗД,за доказването, на който е от значение установяването на възникнала облигационна връзка между заемодател и заемател. Решаващото за тази връзка е предаването на уговорената сума. В случая – безспорно по делото е обстоятелството,че няма предаване на сумата /по този въпрос не е имало спор между страните/. По делото не са приложени никакви доказателства в обратен смисъл. Приложената разписка не следва да се взема пред вид,тъй като тя е за различна сума -300долара-в сравнение с процесната-3 600долара и от нея не става ясно на какво основание е издадена. Приетият като доказателство- „договор за заем”от 1.01.2001г.също не може да се счете като годно доказателство за предаване на сумата,защото в първата от включените в него две точки е посочено,че „заемодателят предоставя в заем сумата от 3 600щански долара”,а във втората точка е уговорено,че „окончателният срок за изплащане на горепосочеаната сума е 30.04.2005г.” Без да е налице реално предаване на сумата-не е налице договор за заем,защото той се сключва –с предаване на вещта, а в случая по делото не е установено предаване на процесната сума от 3 600 долара.
Независимо от горното – следва да се посочи и че поставеният от касаторката въпрос за доказателственото значение на направеното от нея в съдебно заседание на 20.05.2008г. признание не е решаван нито противоречиво от съдилищата,нито е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,нито е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Няма спор в практиката,както на ВКС,така и на съдилищата/ което се потвърждава и от решенията и определенията,на които се позовава касатора/,че признанието на страната за неизгодни за нея факти е доказателствено средство,установяващо тези факти,но то следва да се преценя с оглед всички обстоятелства по делото. По този въпрос – не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/. С оглед на горното,настоящият съдебен състав намира,че не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 422 от 9.01.2009г.по в.гр.д. № 3* по описа за 2007г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.