Решение №262 от по гр. дело №1947/1947 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                               О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е
           
                                                                       № 262
 
                                        София   16.03.2010 година
 
                                                   В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и десета година в състав :
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                  ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 1947 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. ”Транспортно с. и възстановяване”гр. София,чрез процесуалния си представител -юрисконсулт Д. против въззивно решение от 6.07.2009г. по в.гр.д. № 3* по описа за 2008г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 30.07.2008г. по гр.д. № 22474/2006г.на Софийски районен съд,68 състав.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторките се позовават на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с поставения въпрос за спазване на процедурата по чл.193 ал.2 от КТ.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е потвърдил решение на районния съд,с което е отменена на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ заповед І РД-09-93 от 24.08.2006г.на директора на поделение”Констактна мрежа и осигурителни инсталации”при ДП”ТСВ”,с която на основание чл.187 т.1,3 и 10 от КТ е уволнен дисциплинарно Й. Г. Г.,осъден е ответника да му заплати сумата от 336лв.,представляваща удържано при дисциплинарното уволнение брутно трудово възнаграждение,на основание чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД, във вр.с чл.221 ал.2 от КТ поради отмяна на уволнението,ведно със законната лихва,считано от 27.10.2006г.до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част до предявения размер от 400лв.и изцяло е отхвърлил като неоснователен иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ,във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за присъждане на сумата от 2 400лв.,по чл.220 ал.1 от КТ в размер на 400лв.и по чл.344 ал.1 т.4 от КТ за поправка на вписването,като вместо”дисциплинарно уволнение” се запише ”съкращение в щата”. Акта си съдът е мотивирал с неспазване на процедурата по чл.193 ал.2 от КТ,тъй като е счел,че работодателят не е доказал,че е уведомил ищеца за образувано дисциплинарно производство срещу него и че са му поискани обяснения. Този извод съдът е направил независимо,че е обсъдил представена по делото справка –обяснение от ищеца от 29.06.2006г.,за която е счел,че е без адресат, обяснение на ищеца от 3.07.2006г.-за което съдът е посочил,че е адресирано не до работодателя а до назначената за извършване на проверка комисия и обяснения на ищеца от 22.08.2005г.,които касаели други нарушения.
Тезата на касатора е,че с представените справка –обяснение № 670 от 29.06.2006г.и обяснение с вх. № 692 от 3.07.2006г.процедурата по чл.193 от КТ е изпълнена,тъй като и двете обяснения като входирани в деловодството на ДП”Транспортно с. и възстановяване” и с оглед поставените върху тях надписи и печати-явно са отправени до работодателя и съответно получени от него. Счита,че налагането на дисциплинарно наказание-не изисква откриването на нарочна процедура и че законът не поставя специални изисквания пред работодателя за изслушване на работника и служителя и за приемане на писмените му обяснения.
При тези данни –поставеният въпрос за изпълнение на изискванията на чл.193 от КТ- е от значение за изхода на делото, тъй като –в случая е обусловил правната воля на съда,който само на това формално основание е уважил иска,без да се произнася по съществото на спора. Произнасянето по него- изисква тълкуване на закона, преценка на точния му смисъл съобразно конкретните факти по делото,което сочи на основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 6.07.2009г. по в.гр.д. № 3* по описа за 2008г. на Софийски градски съд
УКАЗВА на касатора,че следва в 7-дневен срок да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата по същество в размер на 30лв.,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.
 

Scroll to Top