О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1130
София 17.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 944 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Г. Н. Т. от гр. П. против въззивно решение № 116 от 21.01.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 24 от 12.03.2008г. по гр.д. № 2731/2007г. на Районен съд П.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,без изрично да конкретизира въпроса, който счита,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Независимо от това такъв може да бъде изведен от изложението в жалбата и той е свързан с преценката на подлежащите на обезщетение неимуществени вреди.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което е отхвърлен предявения иск от Г. Н. Т. против ТАЕС”Нелбо И. ”О. гр. В. за заплащане на сумата от 2 000лв.,представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди,вследствие неправомерно начисляване на от страна на ответното дружество по партидата на ищеца на суми за доставена топлинна енергия за битови нужди за периода 1.11.2003г.-30.06.2005г.,недължимостта на които ищецът е бил длъжен да установи по исков ред по дело,водено срещу „Т”ЕАД. Въззивния съд е приел,че пред вид наличието на сключен договор през 2002г.между „Нелбо И. ”О. и етажните собственици за дялово разпределение на топлинната енергия –на обезщетение подлежат само имуществените, но не и неимуществените вреди,които подлежат на репариране само при деликтната отговорност. Отделно е приел,че не са налице доказателства за недобросъвестно поведение на ответника/умисъл или груба небрежност по смисъла на чл.82 изр.второ от ЗЗД/ и наличие на причина връзка между извършеното от дружеството и твърдяните от ищеца/сега касатор/вреди. Въззивния съд е изложил и аргументи,че според теорията неимуществените вреди представляват само болки и страдания,а в случая –се претендира обезщетение за негативни емоции,за които не е установено да са с достатъчно висок интензитет.
Касаторът е с определена по надлежния ред 92% загубена работоспособност поради заболяване от детска церебрална парализа. Отделно- установено е,че през 2006г. е получил фрактура на ходилото,като първоинстанционният съд е отразил в решението си – личното си впечатление от трудностите,които има при придвижването.
Тезата на касатора е,че той не е страна по сключения през 2002г.договор,тъй като се е нанесъл на адреса по-късно. Вследствие на неправомерното поведение на ответника,комуто той нееднократно е сигнализирал,че не следва да му бъде начислявана топлинна енергия,защото в апартамента му не е имало отоплителни тела,а щранг-лира не е била предвидена по проект,е претърпял огромни психически и физически натоварвания, изразяващи се в разстройство на съня и спазми в мускулатурата,а при едно от многократните си посещения в офиса на ответника е получил и допълнителната контузия на крака.
В тази връзка – поставените от него въпроси за вида на отговорността,за установяването на причинените му неимуществени вреди и за начина на обезщетяването им – са от значение за решаването на спора. Същите са свързани с преценка,изискваща тълкуване на закона съобразно действащите обществено-икономически отношения, което мотивира настоящият съдебен състав да допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 116 от 21.01.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Пловдивски окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Трето Гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.