Определение №334 от по ч.пр. дело №232/232 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                                       № 334
 
                                               София   20.03.2009 година
 
                                                           В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март  през две хиляди и девета година в състав :
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                  ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 159 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Р. С. М. и А. А. М. от с. Ж. бряг,община С. -чрез процесуалния им представител-адвокат Г. против решение № 324 от 24.10.2008г.по в.гр.д. № 414 по описа за 2008г. на Хасковски окръжен съд,с което е оставено в сила решение 212 от 19.06.2008г. по гр.д. № 2072/2007г.на Районен съд Хасково.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,като твърди,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по два съществени материално-правни въпроса : 1. Основателен ли е иска за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване, предявен от носителя на правото на ползване върху един недвижим имот срещу собствениците на същия за времето докато трае процесът за ревандикация и 2. Основателно ли е направено възражение за прихващане за стойността на извършените подобрения от страна на собственика на имота срещу отстранилия го от същия носител на правото на ползване. Отделно-касаторът счита и че отговорът на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на тезата си се позовава на решения по две дела–№ 1* от 21.07.2008г.по гр.д. № 4* по описа за 2007г.на V г.о.на ВКС и решение № 1* от 14.06.1961г. по гр.д. № 4538/1961г. на І г.о.на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решението на районния съд,с което са осъдени Р. С. М. и А. А. М. да заплатят на С. Г. С. сумата от 6 401лв.,представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от правото да ползва апартамент №1,находящ се в гр. Х. бул.”Васил Левски” № 23 ет.1 с площ от 63.29кв.м.,ведно с прилежащо мазе с площ от 10.27кв.м., за периода от 1.06.2003г.-27.06.2007г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от предявяване на иска- 7.12.2007г.до окончателното й изплащане,като е отхвърлил иска в останалата му част до 7 000лв.и е присъдил дължимите разноски. Относно направеното възражение за прихващане със сумата от 4 933лв.,представляваща стойността на направените в имота подобрения/ремонтни работи и вложени материали/ – съдът е приел същото за неоснователно,като се е мотивирал с липса на насрещно и изискуемо вземане. Счел е,че извършването на ремонт в собствения им имот е право на ищците и същото не може да бъде възлагано в тежест на носителя на правото на ползване.
Повдигнатите от жалбоподателя въпроси са съществени,тъй като от отговора им зависи основателността на предявения иск,но от тях само за вторият е налице основание за допустимост. Съображенията:
Отговорът на първия поставен от касатора въпрос е положителен. Съгласно чл.56 ал.1 от ЗС-носителят на право на ползване притежава правото да използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получава добиви от нея. Следователно освен задоволяването на жилищните нужди на ползвателя-притежаваното от него право на ползване включва и правото да получава гражданските плодове /наемите/ от вещта. В този смисъл практиката на ВКС/включително и цитираната в касационната жалба/ е единна и непротиворечива.
В производството с правно основание чл.59 от ЗЗД-следва да се проведе пълно доказване за осъществяване на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване-обогатяване,обедняване,връзка между тях,като се изследва и въпроса дали те произтичат от едни и същи факти или групи от факти. В посоченото от касатора решение № 1* от 14.06.1961г. по гр.д. № 4538/1961г. на І г.о.на ВС е прието,че при иск за неоснователно обогатяване от ползването на недвижим имот без основание -следва да се вземат под внимание разходите за поддържане на имота,както и че щом като ответникът е ползвал имота и е правил разходи за поддържането му,то ищецът следва да приспадне от размера на неполучените наеми,разходите,направени за поддържането на имота,тъй като той ще се ползва от тях. Обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с така цитираното решение на ВКС. Следователно е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по отношение на втория поставен от касатора въпрос. Подадената касационна жалба следва да се допусне до разглеждане срещу въззивното решение в частта,касаеща направено възражение за прихващане на стойността на извършените подобрения от страна на собственика на имота срещу отстранилия го от същия носител на правото на ползване.
Дължимата държавна такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване/30лв./ е внесена.
Държавната такса за разглеждане на касационната жалба/ която е 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство/ не е внесена. На касаторите следва да бъде даден 7-дневен срок за внасяне по сметка на ВКС на сумата от 96лв. /при материален интерес от 4 933лв.-таксата за първоинстанционното производство е 197лв.,а 50 на сто- са 96лв./
С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 324 от 24.10.2008г.по в.гр.д. № 414 по описа за 2008г. на Хасковски окръжен съд.
ДАВА 7-дневен срок на Р. С. М. и А. А. М. от с. Ж. бряг,община С. да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 96лв. /деветдесет и шест/ лева.
След внасяне на таксата – делото да се докладва на председателя на Трето Гражданско отделение за насрочване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.

Scroll to Top