О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
София 15.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 658 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от Ц. за в. е. и хигиена към Военномедицинска академия,представлявана от началника Г. ,чрез процесуалния представител-адвокат П. касационна жалба против решение № 119 от 20.01.2009г.по в.гр.д. № 3* по описа за 2008г. на Пловдивски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 197 от 4.11.2008г. по гр.д. № 1048 /2008г.на Районен съд Пловдив.
Посоченото основание за допустимост на подадената касационна жалба е чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,като счита,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материално-правен въпрос относно зачитането като осигурителен стаж на времето, през което неработещата майка се е грижила за отглеждането на малкото си дете, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение на районния съд,с което е уважен предявен от К. И. П. иск по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. За да постанови решението си въззивният съд е приел,че към 27.12.2007г.ищцата не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,поради което ответникът /сега касатор/ не е имал право да прекрати трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ. Спорен по делото е бил въпроса,който сега е поставен и в касационната жалба като основание за допустимост-относно това следва ли да се зачита за осигурителен стаж времето от 1973-1975г., през което ищцата не е работела,а е гледала детето си,което е родено на 31.07.1973г. Така поставеният въпрос е съществен по смисъла на чл.280 от ГПК,тъй като,ако не се зачита това време за стаж-към 27.12.2007г. сборът от осигурителния стаж и възрастта на ищцата се равняват на 91 точки,а ако се зачита,тогава ще се получи необходимия за прилагането на чл.328 ал.1 т.10 от КТ сбор от 93 точки.
Така поставеният от касатора въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото,тъй като отговорът му ще доведе до отстраняване на противоречива съдебна практика/което се разбира под точно прилагане на закона/ и до отстраняване на неясноти във връзка с горепосочената норма от КТ/което би било от значение за развитие на правото/. Налице е хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,което мотивира настоящият съдебен състав да допусне до касационно обжалване въззивното решение,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 119 от 20.01.2009г.по в.гр.д. № 3* по описа за 2008г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя,че следва в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет / лв. по сметка на ВКС,след което делото да се докладва на председателя на Трето Гражданско отделение за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.