Определение №361 от по ч.пр. дело №197/197 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                                       № 361
 
                                               София   27.03.2009 година
 
                                                           В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март  през две хиляди и девета година в състав :
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                  ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 266 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Д. Й. Т. -чрез процесуалния й представител-адвокат Д. против решение № 1* от 27.10.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Пловдивски окръжен съд,с което е отменено решение от 12.10.2006г. по гр.д. № 438/2006г.на Районен съд Пловдив в частта относно вината за разстройството на брака,предоставяне ползването на семейното жилище,предоставянето на родителските права върху роденото от брака дете М,определения режим на лични отношения и присъдената издръжка и вместо това е постановено друго,с което е обявено,че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи,предоставено е упражняването на родителските права върху роденото от брака дете М на бащата,като на майката е определен режим на лични отношения –всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч.в събота до 19.00ч.в неделя и един месец през лятото,който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата и е осъдена майката да заплаща месечна издръжка в размер на 50 лв.от влизане в сила на решението до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Твърди,че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС,като се позовава на Постановление №10 от 3.11.1971г.на Пленум на ВС и Постановление №1 от 12.11.1974г.по гр.д. №3/74г.на Пленум на ВС.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд независимо,че е приел за доказани системните злоупотреби с алкохол и упражнявано физическо насилие по отношение на съпругата от страна на ответника е приел,че вината за прекратяването на брака е на двамата съпрузи,като се е мотивирал с твърдяното от сина на страните обстоятелство, че съпругата е вдигала скандали и е предоставил упражняването на родителските права на бащата,поради желанието на детето и представените социални доклади, установяващи наличие на емоционална близост между бащата и детето и фактът,че „бащата задоволява потребностите му по адекватен за възрастта начин”.
Решението е постановено в противоречие с Постановление №10/1971г.,тъй като въззиният съд не е изпълнил задължението си да се произнесе за състоянието на брака след като прецени всички данни по делото и с Постановление №1 от 12.11.1974г.,тъй като при постановяване на решението си досежно упражняването на родителските права съдът не е обсъдил моралния облик на родителите,полаганите грижи от родителите и социалното им обкръжение,а при преценката си за привързаността на детето към родителите не е отчел,че привързаност е налице когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя,а не поради угаждане и разглезване,поради удовлетворяване на капризи на детето или изоставяне на надзора над него.
При тези данни настоящият съдебен състав счита,че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС,което е основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед но горното и като констатира,че следва да се внесе държавна такса в размер на 51лв., Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 27.10.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Пловдивски окръжен съд.
ДАВА 7-дневен срок на касатора за внасяне на държавна такса в размер на 51лв.по сметка на ВКС.
СЛЕД внасяне на дължимата такса ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Трето Гражданско отделение за насрочване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top