Определение №530 от по ч.пр. дело №182/182 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                                       № 530
 
                                               София  22.05.2009 година
 
                                                           В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май  през две хиляди и девета година в състав :
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                  ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 559 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от БДЖ-П. превози ЕООД гр. С., представлявано от директора А. против решение от 17.11.2008г.по в.гр.д. № 870 по описа за 2008г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 9.07.2007г. по гр.д. № 10567/2006г.на Районен съд София и е постановено друго,с което е отменена заповед № Д* от 10.03.2006г.на директора на ППП София,с която на К. А. А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”,възстановен е на заеманата длъжност”началник влак при РЦПП София” е осъден БДЖ-П. превози ЕООД гр. С. да му заплати направените по делото разноски. Решенето е оставено в сила в частта,в която е отхвърлен иска по чл.225 ал.1 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,като счита,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществения материално-правен въпрос относно наличието на „системност” по смисъла на чл.190 т.3 от КТ. Позовава се на Решение № 249 от 2.03.1995г.по гр.д. № 1548/94г.на ІІІ отд.на ВС и Решение №1718 от 9.12.2002г.по гр.д. № 2050/2001г.на ІІІ отд.на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който оспорва основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Поставеният от касатора въпрос за наличието на „системност” по смисъла на чл.190 т.3 от КТ е съществен по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК,тъй като е свързан с посоченото в обжалваната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение и от там – с предмета на доказване в процеса. В случая-ищецът по делото е бил уволнен на основание чл. 330 т.6,във вр.с чл.190 т.3 от КТ. За да отмени уволнението въззивният съд се е позовал на чл.189 ал.1 от КТ,като е обосновал преценката си с мотива,че извършеното от работника нарушение не е толкова тежко,че да обоснове налагането на наказание”уволнение”. Съдът не е изложил мотиви за наличието или не на системност на допуснатите от работника нарушения на трудовата дисциплина. Безспорно е,че преди допускане на процесното нарушение,на ищеца по делото са били наложени две наказания „предупреждение за уволнение”/съответно със заповед № №* от 13.05.2005г.и № Д* от 1.02.2006г./,като в хода на настоящето производство последната е била отменена по реда на обжалването. При тези факти-тезата на касатора е,че тежестта на нарушението е без значение за съставомерността на издадената заповед на основание чл.190 т.3 от КТ при наличието – към момента на уволнението – на извършени от работника три отделни нарушения на трудовата дисциплина, в случаите,когато поне едно от тях не е наказано и наказанията не са заличени. В този смисъл са и решенията на които се позовава.
Съдилищата по различен начин решават въпроса за момента,към който следва да преценя наличието или не на системност на нарушенията в случаите,когато едно или повече от наложените за тях наказания са били отменени- дали към момента на уволнението или към момента на преценката на законосъобразността му от страна на съда. По различен начин се решава и въпроса-дали преценката на съда за това,че не е тежко- безспорно установеното,че е извършено от работника трето по ред дисциплинарно нарушение – е достатъчна за отмяна на извършено уволнение по чл.190 т.3 от КТ. Отговор на тези въпроси не може да се извлече от легалната дефиниция на понятието „системни нарушения на трудовата дисциплина“, уредена в чл. 7 от Общите правила за вътрешния трудов ред в предприятието (ОПВТРП) като три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина,като е посочено,че при определяне броя на нарушенията се вземат предвид тези нарушения на трудовата дисциплина, за които дисциплинарно наказание не е наложено, както и тези, за които дисциплинарно наказание е наложено, но още не е заличено по чл. 197 или чл. 198 КТ.
Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да допусне до касационно обжалване въззивното решение,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.11.2008г.по в.гр.д. № 870 по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателката,че следва в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лв. по сметка на ВКС,след което делото да се докладва на председателя на Трето Гражданско отделение за насрочване
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.
 

Scroll to Top