Определение №1332 от по ч.пр. дело №319/319 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                                       №  1332
 
                                               София  02.11.2009 година
 
                                                           В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година в състав :
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                 ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 132 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от „П”А. гр. С.,представляван от изпълнителния директор Й процесуалния представител –адвокат Х. против въззивно решение от 26.06.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г. на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 11.11.2006г. по гр.д. № 9975/2006г.на Софийски районен съд,79 състав.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос относно наличието на изискуемите се реквизити по чл.195 от КТ в случаите,когато допуснато виновно неизпълнение на трудовите задължения се изразява в проявено бездействие в продължение на дълъг период от време и се характеризира с многократност,като технически не е възможно описването му-чрез посочване на точен час и ден,тъй като става въпрос за ежедневно,неколкократно извършване. Позовава се на решение № 140 от 5.03.03г.по гр.д. № 2793/01г. и решение № 1* от 27.10.2005г.-двете на ІІІг.о.на ВКС
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което е отменено на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ уволнението на Т. М. И.,извършено със заповед № Р* ат 1.03.2006г.на изпълнителния директор на „П”А. гр. С. на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ,във вр.с чл.187 т.3,9 и 10 от КТ като незаконно, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност”продавач-консултант кафе закуска”в бензиностанция № 7* и й е присъдено обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 2 160.48лв.за периода 3.03.2006г.-3.09.2006г.,ведно със законната лихва,считано от 3.05.2006г.,както и сумата от 227.81лв.,представляваща удържано на основание чл.221 ал.2 от КТ обезщетение и са присъдени следващите се разноски.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел,че не е конкретизирано / по обективни и субективни признаци/- съобразно нормата на чл.195 от КТ – посоченото в заповедта за уволнение нарушение, свързано с неизпълнение на задълженията, вменени на работника като материално-отговорно лице,както и че за него не са поискани обяснения по чл.193 от КТ,а за част от посочения период на допускане на нарушенията е изтекъл давностния срок по чл.194 от КТ/в заповедта за уволнение е посочено, че констатираните нарушения са допуснати за периода от 14.10.2004г.-15.02.2006г./.
Тезата на касатора е,че уволнената работничка постоянно –в посочения период –при осъществяване на трудовата си функция е допускала нарушения на изискванията за отчитане на продадените и наличните стоково материални ценности,установени в Правилника за управление на бензиностанциите,Правилата за отчитане на продажбите на стоките и услугите,Инструкцията за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти и Инструкцията за продажба на винетни стикери от бензиностанции на „П”АД. В тази хипотеза –становището на касатора е,че не е възможно да се посочи ден по ден и час на извършване на нарушението,както и да се опишат стоките,които неправилно са били отчетени,защото в противен случай заповедта за уволнение ще се превърне в дневник.
При тези данни-поставеният от касатора въпрос за изискуемите се реквизити по чл.195 от КТ,които следва да съдържа заповедта за уволнение в конкретния случай -е от значение за решаване на спора. Касае се за въпрос,по който се налага отстраняване на противоречие в съдебната практика. Необходимостта от преценка за това – дали в конкретния случай е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и системно нарушаване на трудовата дисциплина от страна на уволнения работник ,с оглед конкретните факти по делото и дали допуснато нарушение е било достатъчно ясно конкретизирано,мотивира настоящия състав на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение да допусне до разглеждане по същество подадената касационна жалба,поради което и
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от от 26.06.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора,че следва в 7-дневен срок да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 79лв./седемдесет и девет лева/,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване на Председателя на Трето гражданско отделение.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.
 

Scroll to Top