О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
С. 22.10.2012
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ :МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдията П. гр.д.№ 338 по описа за 2012г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Постъпила е молба от Г. В. В./ответник по делото/, чрез процесуалния му представител адвокат М. – с искане да бъде допълнено определение № 905,с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 152 от 8.11.2011г.по в.гр.д.№ 484/11г.на В.,като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв.
За постъпилата молба – с оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК- противната страна е уведомена и е изразила становището си с нарочна молба от 13.10.12г.Прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение пред вид на обстоятелството,че адвокатскат услуга се изразява единствено в изготвяне на отговор на касационната жалба.Счита, че искането следва да бъде уважено до размер на 150лв.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, по постъпилата молба,като взе пред вид доказателствата по делото , намира следното:
В постановеното определение № 905 от 26.06.12г.- ВКС не се е произнесъл по направено с отговора на касационната жалба искане на ответника за присъждане на заплатените от него разноски,чийто размер от 1000лв. е удостоверен с приложен договор за правна защита и съдействие № 220904 от 30.01.2012г.Липсата на произнасяне по заявено искане –налага постановяване на допълнителен съдебен акт.
Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК – на ответника се дължат направените по делото разноски.В случая – те са установени с горепосочения договор за правна защита и съдействие,от който е видно,че страната реално е внесла, в брой,сумата от 1000лв.за адвокатско възнаграждение за „представител-ство пред ВКС по обжалване на решение по гр.д.№ 484/11г.на В.”.
При тези факти – искането на ответната страна за присъждане на направените разноски се явява основателно и следва да бъде уважено в пълен размер.Този извод не се повлиява и при съобразяване на направеното възражение на основание чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност. Дори и да се приеме,че установения като заплатен размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен съобразно сложността на делото/пред вид обстоятелството,че представителството пред ВКС е било изчерпано с изготвяне на отговор на подадената касационна жалба/,то следва да се присъди минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.36 от ЗА,във вр.с чл.9 ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения.В случая така изчислен той е 1 542лв. /3/4 от възнаграждението по чл.7 ал.2 т.4,което при цена на иска от 80 327лв.е 2 056лв./,т.е. е по-голям от претендирания от 1000лв.
С оглед на горното,Върховен касационен съд ,състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 905 от 26.06.12г по гр.д.№ 338/2012г. на Върховен касационен съд,като ОСЪЖДА П. Г. А. и К. А. А. с адрес за призоваване: [населено място] [улица] ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. В. В. от [населено място] [улица] ет.5 ап.7 сумата от 1 000лв. /хиляда лева/, представля-ваща направени пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение,от което НАСТОЯЩЕТО определение да се счета неразделна част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :