О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
София 15.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 501 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. И. Т. от гр. Б., чрез процесуалния си представител- адвокат Т против въззивно решение № 740 от 8.12.2009г. по в.гр.д. № 688 по описа за 2009г. на Окръжен съд Враца, с което е отменено решение № 183 от 20.07.2009г. по гр.д. № 381/09г.на Районен съд Бяла Слатина и вместо това е постановено друго,с което е изменен режима на лични контакти на бащата Т. М. Т. от гр. Б., определен с решение на РС гр. Б. по гр.д. № 809/08г. по отношение на детето Ц. Т. Т. ,родена на 15.02.2008г.- като бащата има право да взема детето при себе си всяка неделя от месеца от 10.00часа до 17.00часа.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,по поставените въпроси за предпоставките и законовите критерии,въз основа на които може да се измени вече постановен режим на лични отношения,за наличието на съществена промяна на обстоятелства в конкретния случай и нормата на чл.280 ал1. т.3 от ГПК по въпроса за възможността на въззивния съд –след като уважи подадената жалба,да реши по същество въпроса с постановяване на режим на лични отношения,различен от претендирания. Позовава се на Постановление № 1 от 12.11.1974г.по гр.д. № 3/74г.на Пленума на ВС.
Срещу така подадената жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си, въззивният съд е приел,че настъпилата промяна в обстоятелствата,обуславяща изменение на определения режим на лични отношения с бащата е свързана с възрастта на детето,която вече – от една страна позволява да са счете,че нуждата му от непосредствени майчини грижи не е така належаща и жизнено необходима, а от друга страна- дава възможност за осъществяване на по-пълноценни контакти с бащата извън дома на майката.
При тези изводи на съда,е ясно,че поставените от касаторката въпроси – за предпоставките и критериите за промяна на постановен режим на лични отношения и за наличието на промяна на обстоятелства,са от значение за решаване на спора,тъй като са обусловили правната воля на съда, обективирана в решението му. Същите обаче не са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Видно от т.V от цитираното Постановление № 1 от 12.11.1974г. –направеното там изброяване на обстоятелствата и промените,засягащи положението на детето,които трябва да се вземат пред вид при преценката от съда дали следва да се променят определените мерки на лични отношения –е примерно. Именно,защото от значение са както измененията,засягащи обстоятелствата,взети пред вид във влязлото в сила решение,така и измененията,произтичащи от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права-преценката следва да е конкретна за всеки случай,като съдът-е длъжен да съобрази дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на вече определените мерки. В случая-не може да бъде споделена тезата на касаторката, че въззивният съд е изложил мотиви в противоречие с така цитираната практика на ВКС. Обратно-съдът е съобразил новото обстоятелство – промяна във възрастта на детето/което към момента на определяне на първоначалната мярка е било на 10 месеца,а сега е на 2 години и половина/ ,изхождайки от неговия интерес и имайки пред вид именно- как би му се отразило запазването на досегашния режим,предоставящ му възможност да бъде с баща си само четири пъти в месеца, по два часа/в присъствието и дома на майката/ и как,ако се разшири този режим и се предостави на бащата възможност свободно и без притеснение да общува с детето си. Изводът на въззивния съд за неефикасност на първоначално определената мярка съответства на критериите,посочени в цитираното Постановление №1/74г. С увеличаване на възрастта на детето,неговото по-продължителното и самостоятелно общуване с бащата-от една страна ще допринася за развитието на детето, ще го обогатява,ще му даде възможност да се чувства обичано от още един близък човек,ще му служи за коректив на поведение,а от друга страна – бащата,поемайки по-голяма отговорност за по-продължителен период от време, ще цени повече контактите и предоставеното време за лични отношения.
Относно втория поставен въпрос –за правомощията на въззивния съд при решаване на делото по същество –не е налице посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Това е така,защото отговорът на този въпрос няма да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия/за да е от значение за точното прилагане на закона/ и по този въпрос законите не са непълни, неясни или противоречиви,не е необходимо да се създава съдебна практика по прилагането им или тя да бъде осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени/ което се има пред вид за- развитие на правото/. В случая – въззъвният съд е длъжен в преценката си да се съобразява единствено и само с интереса на детето, като не е ограничен от рамките,посочени от страната в направеното от нея искане във въззивната жалба.
Мотивиран от изложеното и като счита,че не са налице основания за допускане на въззивния акт до касационно обжалване,Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 740 от 8.12.2009г. по в.гр.д. № 688 по описа за 2009г. на Окръжен съд Враца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.