О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
София 26.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 183 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Й. П. от гр. Р.,чрез процесуалния си представител- адвокат В против въззивно решение № 401 от 29.10.2009г. по в.гр.д. № 817 по описа за 2009г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 104 от 16.07.2009г. по гр.д. № 58/09г.на Русенски районен съд,с което е отхвърлен предявения от Р. Й. П. иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД против И. Й. П. и Д. Д. К. за разваляне на сключения с н.а. № 171 т.ІV рег. № 4* д.632/01г.на нотариус А. за гледане и издръжка и са присъдени следващите се разноски.
Независимо,че представя отделно от касационната жалба изложение, в него не се сочи конкретно основание по чл.280 от ГПК и не се поставя изричен въпрос,който да е решен в противоречие с практиката на ВКС,да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Единствено са изложени доводи за неправилност и необоснованост на въззивния акт.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че ответницата по иска прецизно и съвестно е изпълнявала поетите задължения по сключения с н.а. № 171 т.ІV рег. № 4* д.632/01г. договор за издръжка и гледане.
Касаторката оспорва този извод на въззивния съд,като счита,че не е изследван обема на договорните задължения,конкретните нужди от издръжка на кредитора,преценени с оглед възрастта му,здравословното му състояние, необходимите му поддържащи медикаменти,начина му на живот и дали е съответен на необходимия –обемът от полаганите от ответницата грижи. За да може-обаче, касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора и да изложи становището си във връзка с правилността на направените от въззивния съд правни изводи – законодателят е предвидил ред,изискващ преценка за наличие на изчерпателно изброени от законодателя –едно общо основание ,а именно- поставен от касатора въпрос и едно или няколко допълнителни основания съгласно чл.280 ал.1 т.1,2 или 3 от ГПК- за допускане на жалбата до касационен контрол. Едва след като се прецени,че те са налице и бъде допуснато до касационно обжалване – едва тогава,при разглеждане на касационната жалба по същество – може касационната инстанция да обсъди изложените възражения за неправилност и необоснованост на въззивния акт.
В случая липсва посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Съгласно приетото в ТР № 1 /2009 г.на ВКС-обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и не може да бъде допуснато касационно обжалване на основания, различни от формулираните в жалбата. Независимо от обема на подадената жалба -касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно – жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело / а в случая и основание по чл.280 ал.1 от ГПК/- само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, поради което Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 401 от 29.10.2009г. по в.гр.д. № 817 по описа за 2009г. на Русенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.