3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1026
София,04.10.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 703/ 2010г. по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Б. И. К. срещу решение от 23.12.2009г. по гр.д. № 2294/2009г. на С. АС, с което е потвърдено разпореждане от 23.04.2009г. по гр.д.№23882009г. на Б. ОС за допускане изпълнение на решение от 27.01.2009г. на Върховния съд на В., постановяващо че местопребиваването на детето Г. К. е А. и У., под попечителството на майката М. Н., на основание чл.623, ал.2 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне, тъй като със същото е дадено разрешение на процесуален въпрос от значението на делото, който е от значение за точното приложение на закона.
Ответницата М. Н. Алексиева в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не.
следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил разпореждане от 23.04.2009г. по гр.д.№23882009г. на Б. ОС, е допуснал изпълнение на решение от 27.01.2009г. на Върховния съд на В., постановяващо че местопребиваването на детето Г. К. е А. и У., под попечителството на майката М. Н., на основание чл.623, ал.2 ГПК. Съдът е приел, че с решението не са нарушени основни принципи на българското право, свързани със защитата на страните, а и не са били представени доказателства между същите страни, на същото основание и за същото искане да има влязло в сила решение на български съд, нито между същите страни, на същото основание и за същото искане да има висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието изпълнение е допуснато.
В изложение към касационната жалба за да обоснове допустимостта на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че е дадено разрешение на процесуален въпрос от значение за спора, а именно относно компетентността на съда по отношение признаване решение на чуждестранен съд за връщане на дете с оглед чл.11 от Регламент №2201/2003г. на Съвета от 27.11.2003г., който въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд намира, че не е налице посоченото в жалбата основание за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд при анализ на доказателствата по делото е приел, че са налице всички условия за допускане изпълнение на решение от 27.01.2009г. на Върховния съд на В. на територията на България. Чуждестранният съд е бил компетентен и според разпоредбите на българското право да определи мастоживеенето на детето и да предостави упражняване на родителските права на майката, тъй като майката и детето имат обичайно местоприбиваване във В.. Обжалваното решение, с което е допуснато изпълнението на чуждестранното, е постановено от компетентен съд, при точно спазване на процесуалната норма-чл.623 ГПК, която не е неясна и не се нуждае от тълкуване. Не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че за точното приложение на процесуалния закон и развитието на правото следва да се елиминира приложението на тази процесуална норма.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на решение от от 23.12.2009г. по гр.д. № 2294/2009г. на С. АС по жалба на Б. И. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: