О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София, 21.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1788 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. И. Ц. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 1942 от 17.12.2014г. по в.гр.д.№ 1336 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 6024 от 22.12.2013г. по гр.д. № 9986/12г. на Варненски районен съд като е осъден П. Е. Ж. да заплати на Е. И. Ц. сумата от 6 180лв., предявен като частичен в размер на 7000лв. от дължима сума от 18 991.56лв., с която се е обогатил, на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2012г., като е отхвърлен иска в останалата му част и са присъдени разноски.
За да постанови акта си въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала твърдението си, че е предала на три вноски от по 4 000лв. сумата от 12 000лв. на ответника, за да встъпи като заместващо купувача лице по линзингов договор № 14608/А аuto/ 7.05.2009г., който ответника е сключил с [фирма] София, съдържащ опция за прехвърляне правото на собственост на л.а. марка B. подел 525 d, с рег. [рег.номер на МПС] . Съдът се е позовал на забраната на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК за установяване с гласни доказателства на обстоятелства, за които се изисква писмен акт и договори на стойност над 5 000лв. Счел е, че показанията на разпитаните свидетели могат да се ползват само за установяване на конкретните условия, при които ищцата е приела ползването на автомобила /доколкото за ползването няма спор по делото/, но не и относно плащането на сумите. Въззивният съд се е мотивирал и с липса на доказателства за пряко договаряне между страните по делото /според ищцата, тя е общувала с трето лице, което е считала за представител на ответника. Съдът е приел, че не е установена воля на ответната страна за прехвърляне на правата по лизинговия договор, както и че не е доказано третото лице да е било упълномощено или да е поело обещание за водене на чужда работа. Счел е иска за основателен само в частта досежно сумата от 6 180лв., за която е установено, че е платена от ищцата за лизингови вноски по сметката на лизингодателя без надлежно основание.
При тези мотиви на съда, касаторът желае да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса: „Допустимо ли е да се нарушава диспотизивното начало и съдът да излиза извън предоставените му правомощия като служебно въвежда възражения, каквито не са правени от страните и се произнася по въпроси, които не са били спорни по делото?” Според касатора ответната страна не е правила възражения, че не е упълномощавала третото лице и че то не е поемало обещание за водене на чужда работа. Твърди, че тъй като съдът не е давал указания на ищцата да доказва твърдения от нея факт, че е направила разходи за поддръжка и ремонт на автомобила, този въпрос не е бил спорен. Счита, че от установените по делото факти, че автомобила е бил доброволно предаден на ищцата и че ответника близо година е приемал извършваните от ищцата плащания по сключения от него лизингов договор, следва извод за наличие на устна договорка между страните и основателност на иска.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставеният от касатора въпрос, всъщност съдържа твърдение, че въззивният съд е допуснал нарушение на диспозитивното начало, тъй като служебно е въвел възражения, каквито не са правени и се е произнесъл по въпроси, които не са били спорни по делото. Така поставен въпроса не съставлява общо основание за допустимост /а довод за незаконосъобразност/ и по него не следва да се допуска касационно обжалване. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС – касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК и проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт би могла да се извършва едва /и само ако/ той бъде допуснат до касационно обжалване.
Не е налице и посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като въззивният съд не е разрешил правния спор въз основа на факти и обстоятелства, които не са въведени и обсъдени от страните, а се е произнесъл в предметната рамка на заявените искания и възражения, съгласно твърдяните от страните факти и обстоятелства, релевантни за спорното правоотношение. Решаващите мотиви на въззивния съд, с които е отхвърлил претенцията на ищцата за размера над уважената част от 6 180лв., е липса на доказателства за заплащане на исковата сума. Безспорните по делото обстоятелства, че автомобилът й е бил предоставен за определен период от време и че тя е погасявала част от задълженията на ответника по сключения лизингов договор не доказват твърдението й, че е платила на ответника сумата от 12 000лв. Доколкото е твърдяла, че е платила суми за ремонт и поддръжка на автомобила, нейна е била доказателствената тежест да установи тези обстоятелства. Мотивите на съда за липса на доказателства за упълномощаване на трето лице от страна на ответника и за поемане на обещание за водене на чужда работа, не са решаващи. Съдът е изпълнил задължението си да отдели спорното от безспорното. Крайният му извод е за недоказаност на спорните обстоятелства. Доколкото в настоящата фаза – касационната инстанция само проверява наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,без да се произнася по правилността, този извод не подлежи на проверка.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1942 от 17.12.2014г. по в.гр.д.№ 1336 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.