О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1084
С. 22.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3551 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадени три касационни жалби против въззивно решение № 410 от 4.05.10г. по в.гр.д.№ 2438 по описа за 2006г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 11.07.06г. по гр.д.№ 72/05г.на Софийски градски съд в частта, в която е обявен за окончателен предварителния договор за покупко-продажба, сключен на 12.10.2004г. между Р. С. И., А. Г. С., К. В. К., И. Г. Г., П. Д. Б., Т. Д. Т., М. А. Т., М. С. Т., Е. С. Т., Ц. А. Г., Р. К. М., Ж. Н. Г., Д. Г. Г., Г. Г. Г. и [фирма] [населено място] за продажба на недвижим имот : празно дворно място извън регулацията, с площ от 3 982кв.м.,а по скица – 4 741 кв.м., находящо се в [населено място][жк], м.”Б. път”, съставляващо им.№ 2290 по кад.лист 722 по плана на [населено място] от 1950г., при условие, че [фирма] [населено място] заплати сумата от 89 302 евро в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, както и в частта, в която са определени следващите се държавни такси и разноски и вместо това е постановил друго, с което е обявил за окончателен на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД същия договор между Р. С. И., А. Г. С., К. В. К., И. Г. Г., П. Д. Б., Т. Д. Т., М. А. Т., М. С. Т., Ж. Н. Г., Д. Г. Г., Г. Г. Г. и [фирма] [населено място] за продажба на 37/72ид.ч. от гореописания имот за цена от 53 599.44евро, от които 15 000евро са платени, а остатъка от 38 599.44 евро следва да бъдат заплатени от купувача в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, отхвърлил е решението спрямо Е. С. Т., Ц. А. Г., Р. К. М. и го е потвърдил в останалата отхвърлителна част спрямо Е. Р. Г., О. Г. Г., Соколка Ц. Б., Р. И. Г., Г. С. Б. и В. С. Б.,като е определил следващите се държавни такси и разноски.
Първата касационна жалба е подадена от М. А. Т., М. С. Т., Ж. Н. Г., Д. Г. Г., Г. Г. Г., Р. С. И., Т. С. Й., С. Х. Б. и Р. С. Б., чрез процесуалния представител адвокат М..
Втората касационна жалба е подадена от В. К. Т., чрез процесуалния представител адвокат Б. и с нея, но с нея тя се присъединява към първата.
Третата касационна жалба е подадена от [фирма] [населено място], представлявано от управителя З., чрез процесуалния представител адвокат М..
Пред вид констатирана идентичност на поставен в първата касационна жалба въпрос с този, предмет на тълкувателното дело № 3/13г. на ОСГТК на ВКС, с определение № 212 от 19.09.2013г. производството по делото е спряно до постановяване на решение на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС по него. На 15.11.2013г. е постановено решение по т.д.№3/13г. Поради отстраняване пречката за движение на делото, на основание чл.203 от ГПК производството следва да бъде служебно възобновено.
След възобновяване съдът дължи произнасяне по допустимостта на подадените касационни жалби. Същите са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта им, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е постановил акта си, след като е възприел заключенията на приети по делото графологични експертизи, съгласно които представения по делото предварителен договор за покупко- продажба не е подписан от всички посочени в него като продавачи лица /а именно не е подписан от В. С. Б., Е. С. Т., Е. Р. Г., О. Г. Г., Р. И. Г.,Соколка Ц. Б., Р. К. М. и Г. С. Б./. Съдът е посочил, че не са представени доказателства по делото тези лица да са упълномощили писмено – в предвидената в чл.37, вр.с чл.19 ал.1 от ЗЗД форма пълномощници, които от тяхно име и за тяхна сметка да подпишат договора. Приел е, че не е налице и хипотезата на чл.42 от ЗЗД – поради липса на представено в писмена форма потвърждаване на сключения договор. При липса на изразена воля – съдът е приел по отношение на тях същия за нищожен на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД. За останалите посочени в предварителния договор като купувачи лица – съдът е счел, че са налице предпоставките по чл.19 ал.3 от ЗЗД – сключен в писмена форма договор, съдържащ клаузи относно всички съществени условия – индивидуализиран имот, годен предмет и уговорена цена, поради което е уважил иска, като е коригирал цената съобразно реално притежавания дял от посочените като продавачи лица. В. съд е обсъдил възражението за недействителност на продажба на идеална част от имот и го е преценил като неоснователно както поради липса на изрична законова забрана в този смисъл, така и защото купувача е изразил воля да придобие идеална част от имота /съгласил се е на частично изпълнение на задължението на продавачите/, а съсобствениците, неподписали договора разполагат със защитата по реда на чл.33 ал.2 от ЗС.
При тези мотиви на въззивния съд въпросите, които се поставят в двете групи касационни жалби са следните:
Физическите лица- касатори сочат основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпросите: 1. Липсата на решение на общото събрание на дружеството за сключване на предварителния договор – има ли значение за действителността на сделката? и 2.Допустимо ли е обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба само досежно идеална част от имота- предмет на сделката?, които считат, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената практика, като се позовават на определение по чл.288 от ГПК и на решения на ВКС от 2006,1999г. и 1970г., които нямат задължителен характер.
Въпросът, който касаторът [фирма] [населено място] поставя е : дали уговореното /и получено в случая/ капаро по предварителния договор съставлява съществен елемент от същия, който счита, че е разрешен от въззивиня съд в противоречие с постановени от ВКС решения от 2005г. и 2003г., които също нямат задължителен характер.
По така поставените от касаторите въпроси касационно обжалване, не следва да се допуска, защото не е налице посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, а доколкото поставения в жалбата на [фирма] [населено място] въпрос не е свързан с решаващите мотиви на въззвиния съд, същият не отговаря и на изискванията за общо основание по чл.280 ал.1 от ГПК.
По първия поставен въпрос /както беше посочено по-горе/, практиката вече е уеднаквена с приетото решение на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 3/13г., съгласно което решение на общото събрание на О. по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители).
По вторият поставен въпрос, касаещ възможността за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на идеална част от имот- е налице трайно установена съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК /например решение № 537 от 8.07.2010г.по гр.д. № 349/09г.на ІІІ г.о., № 349 от 20.12.2011г.по гр.д. № 1713/10г.на ІІІ г.о., № 777 от 5.01.2011г. по гр.д. № 1050/09г.на ІV г.о./. Правото по чл. 19 ал.3 от ЗЗД да се иска сключване по съдебен ред на окончателен договор е преобразуващо и делимо, затова то може да се реализира успешно по съдебен ред и за идеална част от обещаното, когато е безспорно, че продавачът е нейн собственик. В този случай цената се редуцира и възможността купувачът да плати съответна на идеалната част парична стойност, следва от характера на правото да се иска окончателен договор, а не от уговорките по предварителния такъв, които дори да липсват в този смисъл, не изключват упражняване на преобразуващото право.
Както вече беше посочено поставеният от касатора [фирма] [населено място] въпрос дали капарото е съществен елемент от сключения предварителния договор, не е от значение за изхода на спора и по него не следва да се допуска касационно обжалване. Освен това е решен от въззивния съд съобразно установената практика, съгласно която съществените елементи на договора са -съгласие, основание, предмет и цена. В случая въззивният съд е отхвърлил иска за част от посочените като продавачи лица поради липса на изразено от тях съгласие за сключване на договора, т.е. приел е за определящ факта, че те не са участвали при договарянето на никой от съществените белези /включително и на цената/ и съответно не са получавали капаро.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице посочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 3551 по описа да 2013г. на Върховен касационен съд.
Да се преустанови процедурата по изпращане на съобщения на страните във връзка с възможността им да обжалват определението за спиране на производството по делото поради липса на правен интерес.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 410 от 4.05.10г. по в.гр.д.№ 2438 по описа за 2006г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.