О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1201
С. 24.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3738 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от З. М. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 1745 от 14.03.2014г. по в.гр.д. № 8013 по описа за 2013г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 9.03.2013г. по гр.д.№ 28799/12г. на Софийски районен съд в частта, с която е осъден, на основание чл.55 ал.1 изр.1 от ЗЗД, З. М. Б. да заплати на Г. Й. К. сумата от 2 650евро, представляваща част от заплатена без правно основание сума, ведно със законната лихва, считано от 13.06.12г.
За да постанови акта си, въззивният състав е приел за установено, че ищацата е предала на ответника процесната сума, като ответникът не е доказал основание за получаването й. Не е счел за основателно възражението му, че сумата е предадена в изпълнение на задължение, възникнало по повод извършен ремонт на автомобил, първо защото това възражение е направено за първи път едва в писмената защита пред първоинстанционния съд и е преклудирано и второ,защото не е доказано. Относно възражението за недоказаност на предаването на сумата от 1500 евро, пред вид ограничението на чл.164 ал.1 т.3 изр.2 от ГПК, въззивният съд е посочил, че тъй като цитираната норма забранява доказването посредством свидетелски показания на договори на стойност над 5000 лева, тази забрана не намира приложение при твърдения за даване на сума без основание, каквото е конкретно правно основание по чл.55 от ЗЗД. Счел е, че не са налице доказателства за сключен договор за поръчка/ във връзка с който гласните доказателства не са ценени/.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по поставени въпроси, които могат да бъдат обединени в следните групи: Първа – касаещи допустимостта на свидетелски показания по чл.164 ал.1 т.3 изр.2 от ГПК при иск по чл.55 ал.1 изр.1 от ЗЗД, когато свидетелите сочат основание за предаване на сумата – договор за поръчка. Втора – за задълженията на въззивния съд при констатация за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с разпределението на доказателствената тежест, пред вид дадената правна квалификация на иска по чл.59 от ЗЗД вместо по чл.55 ал.1 изр.1 от ЗЗД. Трето за коректната правна квалификация, когато съдът с доклада я е определил за главния иск по чл.55 ал.1 изр.1 от ЗЗД, а за евентуалния по чл.59 от ЗЗД, чиято основателност се изключвала от твърдението за наличие на договорни отношения между страните, във връзка с което е била защитата на ответника. Позовава се на решения по чл.290 от ГПК с № 51 от 2.05.12г.по гр.д.№ 105/11г.на ІІ т.о.,постановено по въпрос за правомощията на въззивния съд по чл.269 от ГПК при неправилна правна квалификация на предявения иск, с № 172 от 23.02.12г.по гр.д.№ 386/09г. и № 700 от 6.12.10г. по гр.д.№ 304/10г. на ІІІ г.о.на ВКС по въпрос за съдържанието на доклада по чл.146 от ГПК и последиците от недаване на указания от първоинстанционния съд и задълженията на въззивния съд в тази хипотеза.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допусти-мостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Първата група въпроси, доколкото касае обсъждане на събраните по делото доказателства, не представляват годно общо основание за допустимост съгласно приетото в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. №1/09г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В практиката няма спор, че е допустимо със свидетелски показания по чл.164 ал.1 т.3 изр.2 от ГПК да се установява основателността на иск по чл.55 ал.1 изр.1 от ЗЗД, но този въпрос е различен от сега поставения въпрос, касаещ преценката на събраните по делото гласни доказателства, които според касатора сочат, че основанието за предаване на сумата бил договор за поръчка.
По останалите поставени от касатора въпроси, които са от значение за изхода на спора, също не следва да се допуска касационно обжалване, защото не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената / включително и с цитираната от касатора/ практика на ВКС и доколкото по тях има трайно установена практика, не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съображенията:
В практиката няма спор, че неправилно дадената правна квалификация, в хипотеза когато съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно правно основание, какъвто е настоящия случай, може да е основание само за незаконосъобразност /нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението/,но не и за недопустимост. Тъй като съдът се е произнесъл по заявените от ищеца и очертаващи предмета на спора обстоятелства във връзка с изложеното в исковата молба твърдение /разгледал е наведените като основание на иска факти и се е произнесъл по спорното право/, фактът че първоинстан-ционният съд е определил правната квалификация по чл.59 от ЗЗД, вместо по чл.55 ал.1 изр.1 от ЗЗД, която е възприел въззивния съд, не води нито до недопустимост на постановения съдебен акт, нито съставлява съществено процесуално нарушение във връзка с разпределението на доказателствената тежест /решение № 161 от 1.07.13г.о по гр.д.№ 564/12г.на ВКС, решение № 35 от 3.04.2013г. по гр.д.№ 505/12г.на ІІІг.о., постановени по чл.290 от ГПК./ Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното от него решение само когато е нарушен принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, т.е. когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита/вж. решение № 103 от 20.06.13г.по т.д.№ 850/12г.на ВКС по чл.290 от ГПК/, а както по-горе беше посочено настоящия случай не е такъв.
Цитираните от касатора решения са ирелевантни, защото не е налице липса на доклад по чл.146 от ГПК от първоинстанционния съд и неправилни указания във връзка с разпределение на доказателствената тежест, за да се коментира неизпълнение на задълженията на въззивния съд в такава хипотеза.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не е налице нито едно от посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1745 от 14.03.2014г. по в.гр.д. № 8013 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.