2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София 14.10.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №439/2010 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Д. З., Б. Д. З., И. Д. З. и Д. Б. З., всички от[населено място], приподписана от пълномощника им адвокат Г. С., срещу определение №1391 от 18.05.2010 г. по ч. гр.дело №348/2008 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение, постановено на 09.03.2010 г. от П. районен съд, инкорпорирано в издадената по ч. гр. дело №702/2010 г. заповед №380 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. За да потвърди заповедта за изпълнение в частта и за незабавно изпълнение въззивният съд е приел, че част от съображенията в нея, отнасящи се до неизпълнени задължения на помощник – нотариуса по Закона за мерките срещу изпирането на пари и до това, че изявленията на страните в договора за заем не отговарят на истината, не са извлечени от акта по чл.417 ГПК съобразно изискването на разпоредбата на чл.419, ал.2 ГПК и не могат да бъдат основания за отхвърляне на искането за незабавно изпълнение. Останалите доводи – за нищожност на нотариалното удостоверяване на подписите поради наличие на основание за отвод на помощник – нотариуса и за липса на предсрочна изискуемост на вземането са преценени като неоснователни, тъй като основанието за отвод не е съществувало към момента на нотариалната заверка на подписите и заявлението по чл.417 ГПК е подадено след изтичане на крайния срок за връщане на заетата парична сума.
Ответникът по частната жалба Й. П. М.,[населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателите не са формулирали материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК в частната жалба. С разпореждане от 07.06.2010 г. им е било указано да отстранят тази нередовност. В указания срок с писмена молба от 18.06.2010 г. те не са направили това, тъй като само отново са повторили изложените вече в частната жалба твърдения за неправилност на определението поради нарушения на съдопроизводствените правила.
По подадената частна касационна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в потиворечие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на акта на въззивния съд до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира частните касационните жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в частната касационна жалба. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по частната касационна жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1391 от 18.05.2010 г. по ч. гр.дело №348/2008 г. на П. окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.