О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1064
С. 20.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4304 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Т. В. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 115 от 24.03.2014г. по в.гр.д. № 1233 по описа за 2013г. на Старозагорски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 304 от 11.03.2013г. по гр.д.№ 5814/12г. на Старозагорски районен съд, като е отхвърлен иска за признаване за установено, че К. Т. В. дължи на М. Т. В. сумата от 18 000лв. поради неизпълнено задължение по договор за поръчка от 16.08.07г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.12г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/,за която сума е издадена заповед № 2670 от 11.07.12г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3979/12г.на РС Стара Загора и са присъдени следващите се разноски.
В. състав, независимо, че е посочил /подобно на районния/, че правната квалификация на иска е по чл. 422 от ГПК, във вр.с чл.55 ал.1 от ЗЗД, е разгледал същия и е изложил мотиви по чл.79 ал.2,във вр.с чл.280 от ЗЗД, обсъждайки всички изложени от ищцата доводи, касаещи неизпълнение от ответната страна на поето договорно задължение за поръчка. Съдът след преценка на ангажираните по делото гласни и писмени доказателства във връзка с твърдението за наличие на сключен на 16.08.2007г. устен договор, е приел за недоказано, че ответницата се е задължила от името и за сметка на ищцата да извърши възложено й действие – заплащане на такси в размер на 18 000лв. за престоя на майка им в Медико-социален дом. Съдът не е обсъждал като правно основание хипотезата на чл.55 ал.2 от ЗЗД, а във връзка с извода си, че ищцата претендира връщане на половината от заплатеното от нея за грижите по майка им, е посочил, че не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по следните поставени въпроси, свързани с правната квалификация на иска, който могат да бъдат обединени по следния начин :
Първо – дали дадената от съда правна квалификация по чл.422 от ГПК, във вр.с чл.55 ал.1 от ЗЗД отговаря на спорното право и на заявеното от ищеца в исковата молба, че претенцията му произтича от неизпълнение на договор, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с Постановление № 1/1979г.на ППВС и постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 246 от 27.05.11г.по гр.д.№ 1265/10г.на ІV г.о. и № 451 от 25.05.10г.по гр.д.№ 844/09г.на ІІІ г.о.на ВКС.
Вторият въпрос е за коректната правна квалификация на спорното право, при положение че съда навеждал доводи и за правна квалификация по чл.55 ал.2 от ЗЗД, каквато ищеца не бил заявил като основание? В тази връзка се поставят и въпроси за приложимостта на чл.55 ал.2 от ЗЗД в хипотеза, когато морално задължение към трето лице имат и двете страни по делото и когато облагодетелстваното лице не е лицето, към което възложителят на поръчката има морално задължение, а друго. Поставя се въпроса и за дължимостта на връщане на сумата в този случай, както и за наличието на морално задължение по чл.55 ал.2 от ЗЗД при сключен договор за поръчка?
Третият въпрос, който касаторът поставя е свързан с доказателс-твената тежест за установяване съществуването на договор за поръчка и дали липсата на писмен документ следва да се тълкува в нейна вреда?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допусти-мостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
По първия поставен от касатора въпрос, който е от значение за изхода на спора, не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посочено в чл.280 ал.1 от ГПК специално основание за допустимост на касационната жалба. Съображенията:
В практиката няма спор /в този смисъл е и тази, която касатора цитира/, че искът по чл.55 ал.1 от ЗЗД е приложим когато липсва друга възможност за правна защита. Неправилната правна квалификация обаче, в хипотеза когато съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно правно основание, какъвто е настоящия случай, може да е само основание за незаконосъобразност /нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението/,но не и за недопустимост. Тъй като съдът се е произнесъл по заявените от ищеца и очертаващи предмета на спора обстоятелства във връзка с изложеното в исковата молба твърдение за сключен на 16.08.2007г. договор за поръчка /разгледал е наведените като основание на иска факти и се е произнесъл по спорното право/, фактът че неправилно е определил правната квалификация, не води до недопустимост на постановения съдебен акт /решение № 161 от 1.07.13г.о по гр.д.№ 564/12г.на ВКС, решение № 35 от 3.04.2013г. по гр.д.№ 505/12г.на ІІІг.о., постановени по чл.290 от ГПК./ В случая не съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо по смисъла на т.1 от ТР №1 от 19.02.2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е длъжен служебно ВКС да го допусне до касационен контрол. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното от него решение само когато е нарушен принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, т.е. когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита/вж. решение № 103 от 20.06.13г.по т.д.№ 850/12г.на ВКС по чл.290 от ГПК/, а както по-горе беше посочено настоящия случай не е такъв.
Вторият поставен от касатора въпрос, касаещ приложимостта на чл.55 ал.2 от ЗЗД, е несъотносим. Мотивите съдържат едно изречение за изпълнение на нравствен дълг, но то е посочено като допълнителен довод на съда във връзка с негов правен извод, без да съставлява самостоятелно произнасяне по отделен иск. Подобно правно основание не е обсъждано от съда, няма изрично произнасяне по такова искане, поради което поставеният въпрос не отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост по смисъла на т.1 от ТР №1 от 19.02.2009г. по т.д. №1 от 2009г. на ОСГТК на ВКС.
Касационно обжалване не може да се допусне и по третия поставен от касатора въпрос за доказателствената тежест за установяване съществуването на договор за поръчка. Указания за разпределението й – съобразно общите правила на чл.154 от ГПК – съдът е дал още в първоинстанционното производство и възражения в тази връзка страната /за първи път/ е направила едва в касационната си жалба. Именно защото ищцата не е доказала обстоятелствата, на които основана вземането си – предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – сключен договор за поръчка, неговото съдържание, предаването в изпълнение на този договор на процесната сума от 18 000лв. и основанието, на което се претендира връщането й, съдът е отхвърлил иска. Правилността на правния извод на съда за недоказаност на иска, изискваща преценка на ангажираните по делото доказателства в настоящото производство, в което изследва само предпоставките за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, касационната инстанция не може да контролира.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 115 от 24.03.2014г. по в.гр.д. № 1233 по описа за 2013г. на Старозагорски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.