О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1041
С. 13.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4084 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от РИОСВ М., представлявана от директора И., чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение от 22.04.2014г. по в.гр.д. № 59/14г.на Окръжен съд Монтана, с което е потвърдено решение от 30.12.13г. по гр.д. № 421 по описа за 2013г. на Районен съд Монтана, в частта в която са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ и е отменено частично досежно иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3, във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за периода 1.08.13г.-1.02.14г.,като вместо това – в тази част – е постановено друго, с което е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за сумата над 8 013.45лв.до 8 580лв. и са присъдени разноски.
В. съд е приел, че извършеното на основание чл.19а от Закона за администрацията /ЗА/ уволнение на ищцата, която е заемала длъжността „директор на РИОСВ” е незаконосъобразно, защото посочената длъжност няма характеристиките, изискуеми се съгласно чл.19 ал.4 т.4 от същия закон. Като се е позовал на чл.14 ал.1 от Закона за опазване на околната среда /З./, съдът се е аргументирал с факта, че РИОСВ не е държавна институция, не е създадена със закон или с правилник на Министерския съвет и съответно ръководителят й не е изпълнителен орган по смисъла на горецитираната норма на чл.19 ал.4 т.4 от ЗА. Като е тълкувал нормата, въззивният съд е достигнал до извода, че се има пред вид ръководители на държавни институции в системата на централната държавна администрация, които осъществяват дейност в определена сфера на държавното управление. Регионалните инспекции по околна среда осъществяват държавна политика по опазване на околната среда, но на регионално равнище и са юридически лица към министъра на околната среда и водите.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Представя две влезли в сила решения – № 79 от 26.02.2014г. по гр.д.№ 64/14г.на Окръжен съд Враца и № 928 от 19.06.2009г. по гр.д. № 214/08г. на Апелативен съд С., като твърди, че в тях е дадено разрешение на въпроса: „дали длъжността „директор на РИОСВ” има характеристиките на ръководител на държавна институция с функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, по смисъла на чл.19 ал.4 т.4 от Закона за администрацията и съответно дали за нея са приложими разпоредбите на чл.19а ал.2 от същия закон за прекратяване на трудовото правоотношение”, което /разрешение/ противоречи на приетото от въззивния съд по същия въпрос. В решение № 928 е прието, че директорът на РИОСВ е „орган, на който със закон са възложени функции за държавно изпълнение и компетентността на същия, представлява осъществяване на изпълнителна власт”, като правомощията му са уредени в законов акт – чл.84, чл.92-94 и чл.117 от З., поради което длъжността е „включена в приложното поле на чл.19 ал.4 от ЗА”. В решение № 79 също е прието, че изпълняващият длъжността „директор на РИОСВ” има качеството на „едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл.19 ал.4 т.4 от ЗА”. В мотивите си съдът се е позовал на чл.2 ал.3 от Правилника за устройството и дейността на РИОСВ, съгласно който „директорите на РИОСВ са органи на изпълнителната власт” и след „историческо, граматическо и логическо тълкуване на разпоредбата на чл.19а ал.2 от ЗА” е достигнал до извод, че „длъжността директор на РИОСВ е създадена със закон и има функции, свързани с провеждане на държавна политика и осъществяване на изпълнителна власт”.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
С оглед гореизложеното, по поставения от касатора въпрос, който е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и е от значение за изхода на спора, настоящият съдебен състав констатира – при съпоставката между изложените във въззивния акт мотиви и тези, които се съдържат в посочените от касатора решения на Окръжен съд Враца и Апелативен съд С., че въпросът се разрешава противоречивото от съдилищата. намира, че по него следва да се допусне касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.04.2014г. по в.гр.д. № 59/14г.на Окръжен съд Монтана.
УКАЗВА на РИОСВ М., представлявана от директора И., че следва в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата от 202лв./двеста и два лева/, представляваща държавна такса за разглеждане на спора по същество и да представи квитанцията в деловодството.В противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане.
СЛЕД внасяне на таксата, ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.