О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
С. 27.06.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2290 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. С. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 304 от 18.02.2016г. по в.гр.д. № 4628 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2286 от 6.04.2015г. по гр.д.№ 15191/2012г. на Софийски градски съд като е отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот: жилище от ведомствения фонд на Министерство на отбраната, представляващ апартамент № 6 с адрес: [населено място][жк], бл.419 вх.5 ет.2, със застроена площ 46.25 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, заедно с приспадащите се 2.3075% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, поради изтичане на давностния срок за упражняване на правото да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред.
К. като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, желае да се допусне касационно обжалване по следните два въпроса, посочени в касационната му жалба. /В представеното изложение, конкретно формулиран въпрос не се съдържа, а само са изложени доводи за неправилност на постановения въззивен акт/: При предварителен договор по чл.19 ал.3 ЗЗД за продажба на недвижим имот, представляващ жилище от ведомствения фонд на Министерство на отбраната, прекъсва ли се давността при наличие на обстоятелства, изброени в чл.116 ЗЗД? и Правото на ищеца по чл.19 ал.3 ЗЗД, ползва ли се с публичноправна защита? К. се позовава на постановено по чл.288 ГПК определение № 1198 от 24.11.2014г. по гр.д.№ 3744/2014г. на ІІІ г.о., което няма задължителен характер и на решение № 286 от 28.09.2011г. по гр.д.№ 1055/2010г. на ІІІ г.о. по чл.290 ГПК. Доколкото с посоченото определение № 1198 по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на постановено от САС решение № 175 от 3.02.2014г. по гр.д.№ 2308/2013г. на САС, може да се приеме, че касаторът се позовава и на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор от противната страна, с който се оспорва допустимостта и основателността й. Счита, че не е налице нито едно от основанията по чл.116 ЗЗД за прекъсване на давността, както и че не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като цитираното решение на САС не е постановено по идентичен въпрос /визираният в него имот, не е от жилищния фонд на Министерство на отбраната, за което са налице специални разпоредби/.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Ищецът е бил настанен още през 1985г., със заповед № 710 на Началника на гарнизонната жилищна част, под наем в жилище, собственост на Министерството на отбраната- ап.№ 6 в [населено място][жк]. След направено от него искане, със заповед № 429 от 1.06.1992г. е разпоредено извършване на продажба на същото жилище за сумата от 10 270лв., за която няма спор, че е своевременно внесена от молителя. Договор за продажба между страните не е подписан.
При тези факти, въззивният съд е приел, че липсата на подписан договор, обосновава интереса от предявяване на иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, както и че са налице всички формални предпоставки за обявяване на сключения между страните предварителен договор /каквато се явява издадената заповед № 429/ за окончателен. Съдът е отхвърлил иска, тъй като е счел за основателно възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност по предявената претенция. Поради липса на изрично посочен срок за сключване на договора за продажба и липсата на подобно нормативно изискване, съдът е счел, че срокът тече от момента на издаване на заповедта – 1.06.1992г. Обсъдил е и довода за прекъсване на давността по чл.116 б.”а”ЗЗД, който е счел за неоснователен поради липса на признаване вземането на длъжника. Като ирелевантно е преценил обстоятелството, че ищецът е продължил да ползва процесния имот.
С оглед така изложените решаващи мотиви на въззивния съд, поставените от касатора въпроси не съставляват общо основание за допустимост и по тях касационно обжалване не може да се допусне. Това е така, защото първият поставен въпрос съдържа условие /за наличие на обстоятелства, изброени в чл.116 ЗЗД/, което не отговаря на приетите за установени от въззивния съд факти по делото, а вторият не е от значение за изхода на спора. В настоящото производство, касационната инстанция не извършва проверка за правилност на изводите на въззивния съд и след като той е приел, че не е налице хипотеза на прекъсване на давност по чл.116 ЗЗД, въпрос съдържащ условие, за наличие на обстоятелства по чл.116 ЗЗД, не може да се счете, че отговаря на условията за общо основание за допустимост. Относно вторият въпрос, следва да се посочи, че липсата на връзка между уважаването на иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД и наличието на публично правна защита, изключва възможността от обсъждането му. Липсата на поставен въпрос от значение за изхода на спора, като общо основание за допустимост, в рамките на което настоящата инстанция извърша преценката си за наличие на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, не дава възможност за допускане на касационно обжалване /вж. т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
За пълнота следва да се посочи, че не е налице и нито едно от посочените от касатора специални основания за допустимост. Цитираното решение № 286 от 28.09.2011г. по гр.д.№ 1055/2010г. на ІІІ г.о. по чл.290 ГПК не обосновава хипотеза по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, защото е постановено по различен от сега поставените от касатора въпроси /за началото на давносния срок по чл.19 ал.3 ЗЗД/. Освен това въззивният съд е възприел правния извод, посочен в цитираното решение, че давностният срок за погасяване на правото да се иска обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, когато не е уговорен друг срок, започва да тече от момента на сключване на договора /В случая – това е момента на издаване на заповедта – 1.06.1992г., за която въззивният съд е приел, че съдържа всички изискуеми резквизи на предварителен договор/.
Не е налице и специалното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като влязлото в сила решение на САС, на което касаторът се позовава е постановено по друг въпрос. В него е разглеждан случай на продажба по реда на Наредбата за държавните имоти от 1975г. от ведомствения жилищен фонд на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. /В настоящата хипотеза се обсъжда продажба на имот от ведомствения фонд на Министерството на отбраната, за който съгласно чл.53 от З. е предвиден специален ред и общия такъв не е приложим/.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 304 от 18.02.2016г. по в.гр.д. № 4628 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.