О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
С. 28.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 251 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. А. Г.,В. М. Г.,С. М. Р. Р. М. Р.,З. Т. Б.,Л. Здрав-кова Б. и А. З. Б.-всички от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение № 276 от 22.11.2010г. по в.гр.д.№ 454 по описа за 2010г. на Смолянски окръжен съд,с което е отменено решение № 181 от 15.07.2010г. по гр.д. №16/2009г.на Смолянски районен съд в частта му,с която е осъдена Всестранна кооперация”Родопски бани”с.Баните да заплати на основание чл.59 от ЗЗД на ищците сумата от 4 516лв.,представляваща обезщетение за ползването на 260кв.м.прилежаща площ-бетонова площадка и подход към два метални павилиона,построени в нива от 1 095кв.м., находяща се в землището но [населено място],в местността”Под къщи”,съставляваща им.с пл.№ 51116 парцел ІІІ в кв.18 по плана на [населено място] от 1989г.,с която сума неоснователно кооперацията се е обогатила,ведно със законната лихва, считано от 30.12.08г.до окончателното й изплащане и в частта за присъде-ните разноски и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове и са определени разноските .
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат всички хипотези на нормата на чл.280 ал.1 /т.1,2 и 3/ от ГПК по поставени общо осем въпроса,които са както следва :1.за необходимостта от установяване по делото на правоприемство между бившата кооперация и ответника,2. за възможността да бъдат обект на собственост незаконни строежи,3.за възможността да стават собствени по силата на приращението незаконни временни постройки или строежи,4.за възможността да се придобива въз основа на кратката придобивна давност имот,който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ и за който страната разполага с акт за собственост, 5.за възможността да се придобива постройка,изградена по реда на чл.120 от З./отм./върху бивш общински терен,впоследствие реституиран на основание чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ, 6.дали отпада с възстановяване на собствеността временния статут на постройките, 7. за приложимостта на §50а ал.7 от З./отм./и §17 ал.1 от ПР на ЗУТ към постройка след реституирането на терена и възможността такава постройка да се придобива по давност и 8.за приложимостта на чл.92 от ЗС по отношение на процесния терен.Отделно се излагат доводи за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт,като касаторите се позовават на общо шест решения на ВКС/без задължителен характер/.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав – след осъществен косвен съдебен контрол на постановения административен акт на ПК Баните № 2815 от 15.02.2000г.за възстановяване на собствеността,е приел, че не са налице предпоставките на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ,във вр.с §1в ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ за реституция на процесния имот.Ищците- в качеството им на наследници на А. Б. не са собственици на същия и на това основание предявения от тях иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е неоснователен.Подробно съдът е мотивирал извода си,приемайки за достатъчен факта на наличие на извършено върху терена строителство към 1.03.91г./без значение дали е законно/ и обстоятелството,че изградените павилиони за магазини са построени за задоволяване на обществена нужда. Отделно съдът е посочил,че с факта на отреждането на процесната част от им.с пл.№116 за п.VІ.за обществени нужди през 1976г.и застрояването му през 1977г.-той е променил предназначението си на земеделска земя по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ и претендиращите са имали право само на обезщетение,но не и на реално възстановяване на собствеността.
При съпоставка с така изложените мотиви на въззивния съд на поставените от касатора въпроси- следва извод,че последните не отговарят на поставените в чл.280 ал.1 от ГПК изисквания за общо основание за допустимост,съобразно дадените разяснени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Това е така,защото за да бъде годно общо основание за допустимост поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос – трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.В случая – всеки един от така поставените въпроси неизбежно изисква преценка за правилност на направени от въззивния съд правни изводи.Това е така,защото така поставените въпроси изискват предварително да се даде отговор – дали е налице правоприемство между бившата кооперация и ответника,дали изградените в терена постройки са незаконни строежи, дали е налице приращение и към кой момент следва да се преценя, придобит ли е имота по давност,какъв е статута на изградените постройки, правилно ли са приложени нормите на §50а ал.7 от З./отм./и §17 ал.1 от ПР на ЗУТ и на чл.92 от ЗС/.Тъй като отговорите на тези въпроси налагат да се прецени дали направените от въззивния съд правни изводи са правилни и обосновани – те няма как да бъдат дадени в настоящата фаза на процеса,която е по допустимост.Тези въпроси могат да бъдат разглеждани и на тях може да бъде отговорено само и едва след като съдът допусне касационно обжалване,а това не е възможно без коректно заявено общо основание за допустимост.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 276 от 22.11.2010г. по в.гр.д.№ 454 по описа за 2010г. на Смолянски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.