О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
С. 24.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 376 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ц. Г. К. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 553 от 26.11.2010г. по в.гр. д.№ 739 по описа за 2010г. на Пазарджишкия окръжен съд,с което изцяло е отменено решение № 215 от 30.06.2010г. по гр.д. № 1107/2009г.на Велинградски районен съд и вместо това е постановено друго,с което е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето Г. Ц. К., [дата на раждане] на майката А. А. С.,за бащата Ц. Г. К. е определен режим на лични отношения с детето- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 19 часа в неделя и по един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и е осъден бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 70лв.,считано от влизане в сила на настоящето решение до настъпване на законни причини за нейното изменени или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и са присъдени следващите се такси и разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос,свързан с интереса на детето,който касаторът счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974г.по гр.д.№ 3/74г.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,след като е извършил комплексна преценка на всички релевантни в конкретния случай обстоятелства, въззивният съд е приел,че родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство между страните дете следва да се упражняват от майката,защото тя има приоритет по отношение на следните посочени в ППВС № 1/12.11.1974г.по гр.д.№ 3/74г. критерии – финансови възможности, пол, възраст на детето,възпитателски качества,желание на родителя да се грижи за детето,помощ на трети близки лица.Относно обстоятелството,че ищцата понастоящем живее и работи в Швейцария – съдът се е позовал на изразената /по реда на чл.145 от ГПК/ от нея готовност да се върне и да полага реално грижи за детето.
При така изложените мотиви на възивния съд,следва извода,че поставеният от касатора въпрос относно интереса на детето/за който съдът и служебно следи/ -е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда.Същият обаче не е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974г.по гр.д.№ 3/74г.,както се твърди в касационната жалба.Това е така,защото въззивният съд е обсъдил всички съотносими за спора обстоятелства,свързани с възпитателските качества на всеки от родителите, неговия морален облик,начина,вида, продължител-остта, ефективността на полаганите от него грижи към детето, изразената готовност да живее с детето/не само като заявление,но и като реално предприети действия за това/, обсъждайки с каква помощ разполагат родителите от трети близки до детето лица, съобразявай социалната им среда/включително бит,нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица/, жилищно-битови условия на живот,финансови възмож-ности,пол и възраст на детето.Съответно- въззивният съд е изпълнил задължението си да изведе правните си изводи съобразно приетите от него за установени обстоятелства.
Обстоятелството,на което акцентира касатора,че майката е напуснала страната през 2009г.не може да се приеме за определящо,защото фактът,че тя е предявила настоящето искане с правно основание чл.127 ал.2 от СК е в потвърждение на изразеното от нея пред въззивния съд намерение да се върне в страната и да полага лично грижи за детето си. През целия период на отсъствието си – тя е демонстрирала това свое желание – като е изпращала пари за детето, поддържала е връзка с него,когато се е връщала в страната,а и то е било при нея в Швейцария за определен период от време.Следователно – определящо при преценката за интереса на детето, следва да е обстоятелството, кой от двамата родители – в по-голяма степен отговаря на посочените в ППВС № 1/12.11.1974г.по гр.д.№ 3/74г.критерии, а не временното отсъствие на майката.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице предпоставките на посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 553 от 26.11.2010г. по в.гр. д.№ 739 по описа за 2010г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.