О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
С., 10.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети май през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 69 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. В. Д. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Х. против въззивно решение № 264 от 28.10.2010г. по в.гр.д.№ 377 по описа за 2010г. на Смолянски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 127 от 21.05.2010г. по гр.д. № 954/2009г.на Смолянски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ,чл.150 от КТ,чл.224 от КТ,а е уважен иска с правно основание чл.222 от КТ за сумата от 130лв.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за това-какво следва да е съдържанието на издадената заповед с правно основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ,за да се счете,че същата е мотивирана и по-специално следва ли да се обосновава от страна на работодателя в какво се състои „намаля-ването на обема на работа” /дали е налице намаляване на общия стокооборот или на обема на отделните структурни звена/ и дали следва да се излагат фактите,обосноваващи посоченото правно основание.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че заповедта за уволнение е мотивирана,защото посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.3 от КТ е безвиновно и при наличието му,тъй като се касае до обективно фактическо състояние законът не прави разлика-дали е налице намаляване на обема на работа в цялото предприятие или в отделни негови звена.Съдът е счел,че работодателят е установил,че обема на упражняваната от ответното дружество дейност/разносна търговия/ е намалял,извършил е подбор в интерес на работата,поради което не е налице допуснато закононарушение.
Поставеният от касатора въпрос-за съдържанието на заповедта с правно основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ -е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда. По него обаче касационно обжалване не следва да се допуска,тъй като не е налице посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, в смисъла разяснен с т.2 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,тъй като не се сочи конкретна задължителна практика,на която даденото от въззивния съд разрешение да противоречи.По отношение на изискванията на които следва да отговаря заповедта за уволнение,издадена на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ -практиката е единна и не се налага промяната й.При уволнение на това основание – в мотивите на заповедта не е необходимо да се излагат всички факти, обосноваващи посоченото правно основание,не е необходимо да се излагат обяснения в какво се състои намаляването на обема на работа, каква е продължителността на състоянието,нито какви сфери от дейността обхваща – дали то засяга общия стокооборот или отделни структурни звена. Това е така,защото намаляването на обема на работата- може да има различни проявления.Може да се състои в намаляване обема на произвежданата продукция,или в намаляване приходите от дейността,или намаляване на вида на предлаганите услуги и др.Мерките,които работодателят предприема за решаване на възникналия проблем са въпрос на целесъобразност.На съдебен контрол подлежи реалността на настъпилото намаляване обема на работа.При оспорване на реалността му -доказателствената тежест е върху работодателя и подлежи на установяване с всички доказателствени средства.В случая въззивния съд се е съобразил с установено със заключение на приета по делото експертиза и гласни доказателства/показанията на свидетеля Г./, че ответното предприятие е работило с намален капацитет и е реализирало много по-малки приходи за 2009г.в сравнение с 2008г.,което е наложило оптимизиране на числения състав.Касае се за обективно фактическо състояние – пред вид предмета на дейност свързан с търговия с хранителни стоки и намалената покупателна възможност на хората,с оглед икономи-ческата криза.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 264 от 28.10.2010г. по в.гр.д.№ 377 по описа за 2010г. на Смолянски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.