О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
С. 26.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 204 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Държавен фонд „Земеделие”гр.С.,представляван от изпълнителния директор С.,чрез процесуалния представител юрисконсулт М. против въззивно решение от 16.11.2010г. по в.гр.д.№ 293 по описа за 2010г. на Монтански окръжен съд,с което е потвърдено решение от 9.07.2010г. по гр.д. №172/2010г.на Монтански районен съд в частта,с която са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, отменено е решението на районния съд в частта,в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ,във вр.с чл.225 ал.1 от КТ и вместо това е постановено друго,с което и този иск е уважен.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за необходимият примат на обективната истина над процесуалните правила. Същият е поставен,тъй като несвоевременно представяне на необходимите доказателства от страна на работодателя е станало причина въззивният съд да приеме,че не е изпълнена процедурата по чл.193 от КТ.В тази връзка се поставя и въпроса- дали от съдържанието на исковата молба,в която ищецът е посочил,че работодателят е поискал от него обяснения във връзка с наложеното му дисциплинарно наказание – следва да се счете,че предвидената в закона процедура е изпълнена.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват и нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В. състав е счел извършеното уволнение за незаконно – поради неспазване на процедурата по чл.193 от КТ, без да разглежда спора по същество.Оставил е без уважение, на основание чл.266 ал.1 от ГПК, искането на работодателя да представи доказателства, опровергаващи извода за неспазена процедура по чл.193 от КТ.
При тези данни по поставения от касатора въпрос за необходимостта обективната истина да е с примат над процесуалните правила – не може да бъде допуснато касационно обжалване,първо защото въпросът не отговаря на условията,посочени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и второ,защото същият е некоректно зададен.Обективната истина подлежи на установяване с посочените в ГПК доказателствени средства и по предвидения в ГПК ред,който еднакво важи и за двете страни в процеса. В случая въззивният съд се е съобразил с установената в чл.266 ал.1 от ГПК забрана за приемане на доказателства,които работодателят е могъл да посочи и представи в срок в първоинстанционното производство. При положение,че по надлежния ред не е представено нито – искане до работника за представяне на обяснения,нито дадени обяснения – за съда единствената възможност е била да приеме,че работодателят не е изпълнил задължението си преди да издаде заповедта за уволнение да изслуша работника. Изявлението на ищеца,изложено в исковата молба,че „на 28.12.2009г.му е връчено искане от ДФ”Земеделие”,на основание чл.193 от КТ” – не дава основание за друг извод.Това е така,защото след така цитираното изявление – ищецът е продължил,като е въвел възражение,че работодателят го е наказал за нещо,което е различно от това,за което са му поискани обяснения,т.е. той е твърдял,че работодателя не се е съобразил с изискванията на чл.193 КТ и пред вид разпределението на доказателствената тежест,с оглед така наведеното възражение- работодателят е бил длъжен своевременно /още с отговора на исковата молба/ да посочи и представи необходимите доказателства,установяващи твърдението му за спазване на изискванията на чл.193 от КТ.
Мотивиран от гореизложеното ,като счита,че не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.11.2010г. по в.гр.д.№ 293 по описа за 2010г. на Окръжен съд Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.