О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
С. 02.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1581 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от изпълнителните директори М. и П.,чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение от 14.06.2011г. по в.гр.д. № 314/11г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение № ІІ-74-120 от 27.10.2010г. по гр.д. № 5849/2009г.на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго,с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ,като е потвърдено решението в останалата част,с която е отхвърлен иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за сумата над 725.85лв.до предявения размер от 3 206.66лв.и за периода 8.12.09г.- 9.01.10г.и са присъдени следващите се държавна такса и разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по поставения въпрос – приложима ли е предварителната закрила за уволнение по чл.333 ал.1 т.4 от КТ при дисциплинарно уволнение на работник или служител,който към момента на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение не е уведомил работодателя,че е започнал ползването на отпуск за временна нетрудоспособност.Позовава се на решение № 719 на ВКС от 5.11.2009г., което е постановено по реда на чл.303 от ГПК и е без задължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да счете за основателни предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, въззивният състав се е позовал на установените по делото факти, съгласно които в 8.30часа на 8.12.09г./датата на връчване на заповедта на уволнение/ ищцата е постъпила в спешното отделение на МБАЛ ”Хр. Б.”гр.В.,на 9.12.09г.й е извършена оперативна интервенция, а на 10.12.09г.й е издаден болничен лист за срок от 30 дни,считано от 8.12.09. Въз основа на тях е приел,че считано от 8.30часа сутринта на 8.12.09г. ищцата реално е започнала ползването на разрешения й отпуск за временна нетрудоспособност,поради което извършеното в 15.20часа на същия ден уволнение /с връчване на заповедта/е незаконно – в нарушение на изискването на чл.333 ал.1 от КТ за наличие на предварително получено писмено съгласие от Инспекцията по труда.
При тези мотиви- поставеният от касатора въпрос за значението на обстоятелството,че ищцата не е уведомила работодателя за започналото ползване на разрешения й отпуск за временна нетрудоспособност – е годно общо основание за допустимост, съгласно приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда.
Не е налице обаче посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като той не е посочил решения със задължителен характер на ВКС,на които то да противоречи.
Не е налице и другото посочено от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като поставеният въпрос е изяснен в практиката и не се налага промяна.Така с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №567 от 13.10.2010г.е изяснено,че момента,към който се преценя наличието на закрила по чл.333 ал.1 т.4 от КТ при дисциплинарно уволнение е момента на връчване на заповедта за уволнение. В това и в други решения/например – № 63 от 31.03.2011г.по гр.д.№ 1728/09г.на ІV г.о. и № 437 от 20.01.2012г.по гр.д.№ 1594/10г.на ІV г.о./ е прието,че закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ е с обективен характер и важи само,ако работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск.Определящо е – дали с надлежни доказателства е установено започването на ползването на отпуска.Закрилата се изключва, когато работникът или служителят съзнателно е укрил обстоятелството,че му е разрешен отпуск и не е представил болничния си лист или не уведомил работодателя си до два работни дни от издаването му.Ако е установено,че работникът или служителят е бил на работното си място и там му е връчена заповедта за уволнение,той не се ползва от предвари-телна закрила,дори и за този ден да разполага с болничен лист за временна нетрудоспособност.
В случая – въззивният съд е приел,че с надлежни доказателства /фиш на болен от спешно отделение,епикриза от хирургическо отделение и болничен лист/ е установено,че считано от 8.30часа на 8.12.09г.- ищцата е започнала ползването на разрешения й отпуск.С гласни доказателства е установено,че тя не е била работното си място и за да й се връчи заповедта за уволнение е била извикана.Тя не е уведомила за наличие на разрешен й отпуск,защото към тази дата не е разполага с такъв./Болничният й лист е бил издаден на 10.12.09г.,считано от 8.12.09г.Според приложен по делото протокол тя го е представила на работодателя на датата на издаването му- 10.12.09г./. Изводите на въззивния съд са в съответствие с уеднаквената по реда на чл.290 от ГПК практика /като съответствието им с конкретно ангажираните доказателства по делото не е предмет на контрол в настоящото производство/.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице посочените от касатора основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.06.2011г. по в.гр.д. № 314/11г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.