Определение №1076 от 40819 по гр. дело №469/469 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1076

С. 03.10.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 469 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от адвокат М. в качеството му на назначен от съда особен представител на М. Г. Д. против въззивно решение № 1018 от 30.12.2010г. по в.гр.д.№ 711 по описа за 2010г. на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение от 27.05.2010г. по гр.д. № 4141/2007г.на Софийски градски съд в частта,в която е осъден М. Г. Д. да заплати на В. Р. Р. на основание чл.86 от ЗЗД мораторна лихва в размер над 1 560лв.и вместо това е постановил друго, с което той е отхвърлен,а в останалата част решението е оставено в сила.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените два въпроса:1. за възможността съда да уважи иск въз основа на твърдение за сключен устен договор и представени разписки,в които не е упоменат предмета,срока и условията при които той е сключен и 2. представлява ли накърняване на добрите нрави и злоупотреба с права- завеждането на подобен иск при положение,че ответника по делото е с неизвестен адрес и не се явява и не изразява становище.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Изводът си за основателност на предявения иск с правно основание чл.55 изр.трето от ЗЗД, въззивният съд е направил на базата на представени и неоспорени три броя разписки,в които е посочено,че посочената в тях сума е получена за „маркетингово проучване” и връчена нотариална покана на 9.10.06г. за разваляне на договора.Счел е,че между страните е налице сключен договор за маркетингово проучване,в изпълнение на който ищецът е дал на ответника авансово сумата от 11 000 лв.,а ответникът не е доказал,че е изпълнил възложената му работа. Като е приел посочения в нотариалната покана едномесечен срок за предизвестие по чл.87 ал.1 от ЗЗД -съдът е счел,че с изтичането му ответникът е в забава и е присъдил мораторна лихва за периода от 9.11.06г.до предявяване на иска/изчислена по реда на чл.130 от ГПК/отм./
При съпоставка между така изложените мотиви на въззивния съд и поставените от касатора въпроси – следва извод,че последните не отговарят на изискванията по чл.280 ал.1 от ГПК за общо основание за допустимост, съобразно дадените разяснени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС- първият,защото е свързан с правилността на обжалваното решение/а в настоящата фаза съдът не обсъжда правилността на въззивния акт /, а втория- защото не е от значение за изхода по конкретното делото и не е свързан с формираната решаващата воля на съда.В цитираните разяснения е посочено,че ВКС, упражнявайки правомощията си за дискреция на каса-ционните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
Независимо от горното следва да се посочи,че на първия поставен въпрос- свързан с това кои са необходимите доказателства за уважаване на предявения иск –принципен отговор не може да бъде даден,защото определяща е конкретиката.В случая въззивният съд е изпълнил задълже-нието си да обсъди в мотивите на решението си всички наведени от страните доводи и ангажираните по делото доказателства и въз основа на тях е направил изводите си.Съдържанието на представените разписки е достатъчно,за да бъде установено между кои страни,за какво и в какъв размер е била постигнатата договорка.Отбелязването,че всяка една от посочената в трите разписки сума е получена за „маркетингово проучване” недвусмислено сочи на вида на поетото задължение,поради което обстоятелството,че не е конкретизирана сферата,обема или точното съдържание на проучването не е от значение и не препятства прилагането на общите правила относно възникването,съдържанието и прекратяването на облигационното задължение между страните.Без значение е и обстоятелството,че липсва определен срок на договора,защото той е определяем. Освен,че съдържат информация за вида на задължението и за страните, между които е възникнало – във всяка една от разписките е посочена и конкретна дата на получаване на сумата,поради което следва да се приеме, началният срок е установеният с тях,а крайният следва да се определи на базата на полученото предупреждение по смисъла на чл.87 ал.1 от ЗЗД.
Относно втория поставен въпрос,който е ирелевантен за изхода на спора/относно това дали може да се счете,че завеждането на подобен иск срещу ответник с неизвестен по делото адрес е накърняване на добрите нрави и злоупотреба с права/ – следва да се отбележи,че тази теза няма как да бъде споделена, при положение,че в ГПК изрично е уредена надлежна процедура,по която се води производство срещу лице,което не пребивава на посочения настоящ и постоянен адрес/чл.47 и 48 от ГПК/.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1018 от 30.12.2010г. по в.гр.д.№ 711 по описа за 2010г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.

Scroll to Top