О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1082
С. 05.10.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 457 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Г. Р. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Ж. против въззивно решение № 200 от 15.12.2010г. по в.гр.д.№ 315 по описа за 2010г. на Габровски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 440 от 1.09.2010г. по гр.д. №1361/10г.на районен съд Г.,с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по поставените два въпроса –във връзка с мотивираността на заповедта за дисциплинарното уволнение съгласно чл.195 от КТ и за спазване на процедурата по чл.193 от КТ, които съдържат няколко подвъпроса: 1.при положение,че в заповедта като основание е посочена нормата на чл.187 т.3 от КТ- може ли съда да счете, че уволнението е по чл.190 т.7 от КТ, при това без да коментира защо е приел,че допуснатото нарушение е „тежко”по смисъла на закона, 2.следва ли да се посочи изрично коя хипотеза по чл.187 ал.1 т.3 от КТ е визирал работодателя /неизпълнение на възложената работа или неспазване на техническите и технологични правила/, 3.мотивирана ли е заповедта при положение,че в обстоятелствената й част не е посочена датата на нарушението,а са цитирани датите на подадените две жалби срещу ищеца и 4.даването на обяснения във връзка с постъпили две жалби – може ли да се счете,че е обяснение по повод на образувано срещу нарушителя дисциплинарно производство.Позовава се общо на четири решения на ВКС без задължителен характер и на едно,постановено по реда на чл.290 от ГПК/№ 432/26.05.10г.по гр.д.№ 1322/09г.на ІІІг.о./,в което е прието,че работодателят е длъжен да посочи нарушенията, за които иска предварително обяснения от нарушителя.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да счете за неоснователни предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ въззивният състав е приел,че ищецът,който е заемал длъжността ”шофьор на автобус” е извършил нарушенията,които са посочени в подадените срещу него и цитирани в заповедта за уволнение жалби с вх.№ 323 от 14.05.2010г./свалил неоснователно на спирка в [населено място] пътник със закупен билет/ и с вх.№ 325 от 17.05.2010г./грубо отношение към пътник/,с което е нарушил отразеното в длъжностната му характеристика задължение да „извършва превоз на пътници при спазване на изискванията за култура на обслужване,правила за безопасност на превозите” и да се „грижи се за нормалното пътуване на пътниците”, като нарушенията е приел за „тежки” по смисъла на закона освен с оглед характера им, още и пред вид грубия коментар от извършителя –направен при даване на изисканите му обяснения. Изрично въззивният съд е посочил,че според описанието им нарушенията на трудовата дисциплина следва да се квалифицират като такива по чл.187 ал.1 т.3 от КТ/а не по чл.190 т.7 от КТ, както касаторът твърди в подадената от него жалба/.
Поставените от касатора въпроси съставляват годно общо основание за допустимост,но по тях не може да се изведе специално основание за допустимост нито по чл.280 ал.1 т.1,нито по т.3 от ГПК, в смисъла разяснен с ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС.Многократно в свои решения,включително и в такива,постановени по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е приемал,че задължението по чл.195 ал.1 от КТ е въведено с оглед изискването на чл.189 ал.2 от КТ за еднократност на наказанието,с оглед съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл.344 от КТ. Когато мотивите са достатъчни за да удовлетворят тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195 ал.1 от КТ/решение № 857 от 25.01.11г.по гр.д.№ 1068/09г.на ІV гр.о., решение № 722 от 3.01.11г.по гр.д.№ 518/09г.на ІV гр.о., решение № 676 от 12.10.10г.по гр.д.№ 999/09г.на ІV гр.о., решение № 379 от 24.06.10г.по гр.д.№ 410/09г.на ІV гр.о., решение № 642 от 12.10.10г.по гр.д.№ 1208/09г.на ІV гр.о./Трайна и неизменна е практиката на съдилищата,че за законосъобразността на наказанието е от значение текстовото/а не цифровото/ индивидуализиране на нарушението и при противоречие между тях – меродавно е текстовото описанието на нарушението,съобразно описание му обективни и субективни признаци/ постановени по чл.290 от ГПК решения №307 от 24.06.2011г.по гр.д.№ 1342/10г.на ІV г.о.и №395 от 1.06.2010г.по гр.д.№ 1629/09г.на ІІІ г.о./
В случая въззивният съд е възприел за точно посоченото в заповедта за дисциплинарно уволнение основание по чл.187 ал.1 т.3 от КТ,поради което е невярно твърдението в касационната жалба,че съдът е счел,че уволнението е по чл.190 т.7 от КТ.Отделно- от текстовото описание на допуснатите нарушения –недвусмислено следва извод,че визираната от работодателя хипотеза-е за неизпълнение на възложената работа. Описанието е подробно и ясно и по никакъв начин не е препятствало възможността на наказания работник да се защити в хода на съдебното производство по чл.344 от КТ.Въззивният съд е изпълнил задължението си-във връзка с възникналия спор за законността на дисциплинарното уволнение -да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ.дали работодателят преди налагането на наказанието е извършил преценка по чл.189 от КТ,като е взе пред вид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника /съобразно приетото в постановени по реда на чл.290 от КТ решение №476 от 9.07.2010г.по гр.д.№ 269/09г.на ІІІ г.о.,решение №461 от 17.06.2010г.по гр.д.№ 626/09г. на ІІІ г.о./Обстоятелството,че в текстовата част на обжалваната заповед не е посочена датата на нарушението,а са цитирани датите на подадените две жалби срещу ищеца не се отразява на извода за мотивираността на заповедта за уволнение,защото в тези жалби конкретните дати са посочени.
Относно поставения въпрос във връзка с даването на обяснения – следва да се посочи,че по него не са налице посочените от касатора основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,защото практиката вече е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/например решения №8 от 1.04.2011г.по гр.д.№ 1035/09г.на ІV г.о., № 205 от 3.08.2011г.по гр.д.№ 1284/10г.на ІІІ г.о., № 220 от 26.04.2011г.по гр.д.№ 1917/10г.на ІV г.о./,в които е прието,че тъй в КТ не е уредено изрично производство за налагане на дисциплинарни наказания,за да бъде надлежно упражнено потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление,без предизвестие,той не е длъжен да уведоми работника за „висящо дисциплинарно производство”.Когато на работодателят станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина – той е длъжен да изиска обяснения преди да вземе решение какво по вид наказание да наложи.В тази връзка е достатъчно работодателят да посочи по разбираем за работника начин за какво му се искат обясненията,без да е необходимо да излага всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние,нито да посочва кои факти е приел за установени,нито правно да ги квалифицира.В случая – за работника е било ясно,че са му поискани обяснения във връзка с постъпилите и цитираните в заповедта за уволнение жалби,това е станало преди налагането на наказанието и той е дал подробни обяснения във връзка с тях.Цитираното от касатора решение № 432/26.05.10г.по гр.д.№ 1322/09г. на ІІІг.о. също не може да обоснове основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като то не е в противоречие с горецитираните/ посоченото в него изискване – работодателят да посочи нарушенията,за които иска предварително обяснения от нарушителя- в случая е спазено/.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице основанията на които се позовава касатора, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 200 от 15.12.2010г. по в.гр.д.№ 315 по описа за 2010г. на Габровски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.