О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
С. 16.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1028 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените четири касационни жалби – от Н. М. К.-П. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат М.,от Р. Д. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П.,от [фирма],представляван от изпълнителния директор К., чрез процесуалния представител адвокат Ж. и от Х. Д. А. и Б. А. А.,чрез процесуален представител адвокат Т. против въззивно решение № 198 от 19.11.2010г. по в.гр.д.№ 473 по описа за 2010г. на Варненски апелативен съд,с което е отменено решение № 252 от 26.05.2010г. по гр.д. № 630/2009г.на Варненски окръжен съд в частта му,с която е отхвърлен иска на Н. М. К.-П. и Р. Д. П. против [фирма], Х. Д. А. и Б. А. А. за изкупуване на 42кв.м.от 1/5 ид.ч.от сграда-търговски обект,представляваща едноетажна сграда –магазин „Ч.”,цялата с площ от 225кв.м.,находящ се в [населено място] к.к.”Св.К. и Е.”,целия с площ от 821 кв.м.,УПИ ІІІ-141 на основание чл.33 от ЗС и вместо това е постановил друго,с което този иск е уважен,а е потвърдено решението на В. в останалата част,с която са отхвърлени исковете на Н. М. К.-П. и Р. Д. П. против [фирма], Х. Д. А. и Б. А. А. с правно основание чл.26 ал.2 изр.5,във вр.с чл.17 ал.1 от ЗЗД относно сделката по н.а.№ 104/08г.на нотариус Св.Д. и е изменено решението в частта за разноските,като са присъдени в полза на Н. М. К.-П. и Р. Д. П. – 1 863.65лв.,в полза на [фирма]- 559лв. и в полза на – Х. Д. А. и Б. А. А.-173.93лв.- за двете инстанции съобразно отхвърлената част от иска.
Не се спори,че П. и А. са притежавали по 1/5ид.ч. от процесния имот,като с н.а.№ 104/08г.на 29.02.08г.нотариус Св.Д. А. са осъществили замяна с юридическото лице на 3 кв.м.ид.ч.от тяхната ид.ч. срещу картина/на стойност 5000лв./,а с н.а.№109/08г.на 5.03.08г. са му продали останалите им 42кв.м.ид.ч.от сградата.Като е съоб-разил близките дати на двете сделки,обстоятелството,че не е доказано съществуването на картината,факта,че на юридическото лице е било известно,както че процесният имот е съсобствен,така и съдържанието на нормата на чл.33 ал.2 от ЗС, въззивният съд е приел,че волята на страните по сделката,осъществена с н.а.№ 104/08г.на 29.02.08г.не е била да се извърши замяна, а привидно,чрез сделка,която не може да бъде атакувана по реда на чл.33 ал.2 от ЗС да се създаде качеството на съсобственик в полза на въззиваемото търговско дружество,за да може то с последващата покупко-продажба/ н.а.№109/08г./ да закупи останалата на продавачите идеална част от имота.В. съд е приел,че е налице абсолютна симулация,но поради липса на заявен иск в този смисъл –не е постановил диспозитив за нищожност на сделката на това основание. Претендираната с нарочен иск относителна симулация е счел за недоказана поради неаганжиране от страна на ищците на доказателства,че волята на страните,осъществили сделката по н.а.№ 104/08г.е именно за продажба на 3кв.м. Поради това,че не е установено замяната да прикрива действителен договор за покупко-продажба е счел за неоснователен иска по чл.33 ал.2 от ЗС за тези 3 кв.м.ид.ч.Искът по чл.33 ал.2 от ЗС за останалите 42 кв.м.ид.ч. е уважил поради констатираната от него нищожност на сделката за замяна по н.а.№ 104/08г.поради нейната абсолютна симулативност и установената воля да бъде заобиколено изискването на закона за продаващият съсобст-веник да предложи на останалите съсобственици да изкупят частта му при същите условия,както я предлага на трето лице.
В подадената от Н. М. К.-П. касационна жалба като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, без да е формулиран конкретен въпрос.Излагат се доводи,че съдът неточно е приложил нормата на чл.17 от ЗЗД,неправилно е счел иска за относителна симулация на сделката по н.а.№ 104/08г. за недоказан и не е постановил изричен диспозитив за констатираната от него нищожност.
Като основание за допустимост на подадената от Р. Д. П. касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по следния поставен въпрос: когато е сезиран с иск по чл.26 ал.2 изр.5,във вр.чл.17 ал.1 от ЗЗД съдът длъжен ли е да разкрие съдържанието на прикритата сделка,съответно- при положение,че съдът е приел,че сделката е абсолютна симулативна,следва ли да прогласи нищожността й с нарочен диспозитив.Позовава се на две решения на ВКС –без задължителен характер./С оглед вида на посочените от касатора решения и приетото в т.3 от ТР №1/2010г.на ВКС – следва да се приеме,че коректното основание, на което касаторът се позовава – всъщност е това по чл.280 т.2 от ГПК,вместо по т.1/. Отделно – поставя и въпросът за това дали разписката от неоригинален адвокатски кочан /без дата и номер/ – доказва заплащане на адвокатски хонорар,който въпрос- визирайки въззивното решение и определение № 16 от 4.02.10г.по гр.д.№ 443/09г.на ІІг.о.на ВКС – счита,че е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Като основание за допустимост на подадената от [фирма] касационна жалба, се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставен въпрос за вероятната недопустимост на постановения въззивен акт,мотивирана със следните твърдения:1. съдът се е произнесъл по незаявено в исковата молба твърдение и оттеглено в хода на производството възражение,2.съдът е изложил мотиви за недоказаност на исковете,а е постановил частично уважителен диспозитив, 3.произнесъл се е по неформулирани във въззивната жалба оплаквания, 4. при недока-зана относителна симулация е обсъждал наличието на абсолютна и 5.е разгледал иск,предявен при условията на евентуалност,без да е осъществено заявеното от ищеца условие –евентуалния иск да се разгледа, ако бъде отхвърлен главния.Позовава се на ТР №1/4.01.2001г.на ВКС и на четири решения на ВКС без задължителен характер.Втората група въпроси,които поставя/шест на брой/-се свеждат до начина на доказване на симулативната сделка /1.може ли без доказателства съдът да приеме,че процесната сделка е симулативна,2.може ли без обсъдени в мотивите доказателства съдът да постанови дизпозитив за частично уважаване на искането,3.може ли съдът да обсъжда привидна и прикрита сделка без посочване на елементите от фактическия им състав,4.достатъчно ли е да е установено неплащане на цена и липса на предаване на вещ при договор за замяна за извод за симулативност на продажбата,5.достатъчна ли е индиция-без доказателства- за наличие на симулативност и 6.при положение,че съдът е счел,че сделката по н.а.№ 104/08г.на 29.02.08г.въз основа на която ЮЛ е станало съсобственик не страда от порок,следва ли да признава право на изкупуване на друг съсобственик/.Третата група въпроси,които поставя са свързани с конкуренцията между две от основанията за нищожност по чл.26 ал.2 от ЗЗД-заобикаляне на закона и привидна сделка,които счита, че въззивният съд не е разграничил.Позовава се на дванайсет решения на ВКС без задължителен характер и едно определение по чл.288 от ГПК.
Като основание за допустимост в подадената от Х. Д. А. и Б. А. А. касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по поставените въпроси :1.за евентуалната недопустимост на постановения акт /твърдението на касаторите е,че искът по чл.33 ал.2 от ЗС е предявен като евентуален в случай,че бъде уважен иска по чл.17 ал.2 от ЗЗД и при отхвърляне на последният произнасянето на съда по иска по чл.33 ал.2 от ЗС е в нарушение на правото им на защита/, 2.за съотношението между принципите на диспозитивното и служебното начало/поставен с оглед на изложената теза за произнасяне от съда по незаявено основание/,3. за тежестта на доказване на установената и приложена от съда служебно абсолютна симулация/и по-специално за необходимостта от начало на писмено доказателство по смисъла на чл.134 от ГПК/отм.//и 4.за липсата на направено от въззивния съд разграничаване между нищожност поради абсолютна симулация и заобикаляне на закона.Позовава се на едно решение на САС/за което няма данни дали е влязло в сила/ и на общо седем решения на ВКС,от които пет-без задължителен характер,а две са постановени по реда на чл.290 от ГПК/от тях само по гр.д.№621/09г.е разгледан релевантен за спора въпрос/.
Срещу подадените касационни жалби е постъпил отговор от противните страни,с които се оспорват тяхната допустимост и основателност.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта им до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
По подадената от Н. М. К.-П. касационна жалба не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на поставен въпрос.Липсата на изведено от касатора общо основание за допустимост изключва възможността за преценка за наличие на специално такова /съгласно дадените разяснения в т.1,3 и 4 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС/.Посочените основания за неправилност на въззивния акт по чл.281 т.3 от ГПК са различни от основанията за допустимост по чл.280 от ГПК,които единствено могат да бъдат обсъждани в това производство.
Поставените от касатора Р. Д. П. въпроси – отговарят на поставените в чл.280 ал.1 от ГПК изисквания за общо основание за допустимост,защото са от значение за спора и са свързани с решаващите мотиви на съда.По отношение на тях обаче не е налице посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,защото не се установява/ с представените решения/ поставените въпроси да се разрешават противоречиво от съдилищата.
Отговорът на въпроса дали при установена абсолютна симулация съдът е длъжен да разкрие съдържанието на прикритата сделка и да се произнесе с нарочен диспозитив – произтича от очертанията на спорния предмет.Само когато разкриването на действителните отношения би се вместило в спорния предмет/очертан от искането на ищеца и възраженията на ответника/ би могло да се изисква от съда да постанови отделен диспозитив за прикритото съглашение.При симулацията не съществува никаква императивна потребност съдът да установява всички детайли на вътрешните отношения между страните. Задължението на съда е в рамките на спорния предмет да разкрие прикритото съглашение.В случая съдът е бил сезиран с три обективно съединени иска – 1.по чл.26 ал.2 във вр.с чл.17 ал.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на замяната по н.а.№104/08г. поради относителна симулация като заявеното от ищеца твърдение е,че прикритата сделка е покупко-продажба,2.иск по чл.33 ал.2 от ЗС относно прикритата действителна сделка и 3.иск по чл.33 ал.2 от ЗС относно продажбата, осъществена с н.а.109/08г. При положение,че съдът е преценил,че не е налице така заявеното от ищците основание за нищожност,тъй като те не са доказали,че прикритата сделка е покупко-продажба/т.е.,че страните, осъществили сделката по н.а.№104/08г.са се съгласили да бъде дадена и съответно получена продажна цена като съществен елемент на твърдяната продажба/ – за съдът не е съществувало задължение да разкрива какво е съдържанието на прикритата престация. Основанието – нищожност на сделката поради абсолютна симулация не е въведено с обстоятелствената част на исковата молба/включително и след направеното уточнение/,съответно подобно искане в петитума на исковата молба не се съдържа,поради което и за съда не е съществувало задължение да се произнася с нарочен диспозитив.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория постановен в касационната жалба на Р. Д. П. въпрос относно доказателствената стойност на разписка от неоригинален адвокатски кочан /без дата и номер/относно заплащането на адвокатски хонорар.В практиката единно и непротиворечиво се приема,че се дължат реално заплатените разноски.Реалното извършване на разноските се установява с надлежни доказателствени средства,годни да установят кога, какво,на какво основание и между кого е извършено плащане.В този смисъл е и приетото в цитираното от касатора определение № 16 от 4.02.10г.по гр.д.№ 443/09г.на ІІг.о.на ВКС,където съдът е счел,че непредставянето на договор за правна защита и съдействие от кочан не е пречка да се присъди адвокатско възнаграждение при положение,че се представя пълномощно и разписка,установяващи реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение.В случая – не се установява за какво и дали е налице реално заплащане,защото са представени две разписки /без дати/,за различни суми,между едни и същи страни,за идентична услуга/едната е за”защита срещу решение по т.д.№630/09г./”,а другата – за „подаване на въззивна жалба и представяне по в.гр.д. №473/10г.”/.При това -съгласно чл.78 ал.1 от ГПК – на ищцовата страна се дължи заплащане на направените разноски за възнаграждение за един адвокат,а не на всеки ищец на по един адвокат.
Поставените в жалбите на [фирма] и Х. Д. А. и Б. А. А. –въпроси за недопустимост на постановения въззивен акт са сходни.Същите притежават белезите на общо основание за допустимост,но не са разрешени от въззивния съд нито в противоречие с практиката на ВКС,нито са разрешавани противоречиво от съдилищата,нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по следните съображения:
Съдът се е произнесъл по предявените в исковата молба искания съобразно наведените в нея твърдения на ищцовата страна.Не може да бъде споделено твърдението за липса на заявена претенция за нищожност на сделката по н.а.№104/08г.Както вече по-горе беше посочено – основанието на което е претендирана нищожността е относителна симулация.Съдът е обсъждал въпросът за нейната абсолютна симулатив-ност доколкото същия се явява преюдициален по отношение преценката за основателност на втория предявен иск по чл.33 ал.2 от ЗС. Съгласно т.3 от ТР №1/2010г.на ОСГТК на ВКС – за нищожността съдът следи служебно, тъй като тя се урежда от императивни норми от публичен интерес и има действие по отношение на всички.Съдът е длъжен сам да прецени валидността на сделката/дори и без възражения на страните/когато основателността на иска е в зависимост от нейната действителност.В случая основателността на иска по чл.33 ал.2 от ЗС относно сделката по н.а.№ 109/08г.произтича от преюдициалния отговор на въпроса – дали купувачът по сделката по н.а.№104/08г.е съсобственик на имота към датата на сключването й,поради което не може да се счете,че въззвиният съд се е произнесъл по неформулирано във въззивната жалба оплакване,като при недоказана относителна симулация е обсъждал наличието на абсолютна. Освен това исковете са предявени – по начина,по който са разгледани – въззивният съд е разгледал иска по чл.33 ал.2 от ЗС именно защото е бил отхвърлен предявения иск за нищожност на посоченото от ищците основание/ако искът за нищожност беше уважен – искът по чл.33 ал.2 от ЗС би бил безпредметен,защото ЮЛ не би придобило процесните 3 кв.м. /.
Относно въпросите,свързани с начина на доказване на симулативната сделка:
Не е вярно,че съдът без доказателства/въз основа на индиция/ е приел,че процесната сделка е симулативна.Съдът е изложил подробни мотиви/описани по горе/,чиято правилност настоящият съдебен състав в тази фаза не може да обсъжда.За да е налице абсолютната симулация – е достатъчно да се установи,че страните са имали воля да сключат две сделки,при които прикритата има за цел за обезсили явната.В случая съдът е установил,че чрез привидната замяна, осъществена с н.а.№104/08г. А. и [фирма] са желали да постигнат различна цел от тази да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи,а именно: чрез сделка,която не може да бъде атакувана по реда на чл.33 ал.2 от ЗС – ЮЛ да придобие качеството на съсобственик и с последващата покупко-продажба/с н.а.№109/08г./ да закупи останалата на продавачите по тази сделка идеална част от имота.Както вече беше посочено в тази хипотеза съдът не е длъжен да установява съдържанието на прикритата престация/такова би имал,ако е налице относителна симулация,при която той следва да установи дали са налице изискванията за действителността на прикритата сделка/.В случая е достатъчно да бъде установено липса на предаване на вещ като дължима насрещна престация. От това следва,че единственото условие за прехвърляне на имота /насрещно прехвърляне на собственост върху друга вещ/,с което разполага другата страна и на което тя се позовава пада.От факта,че няма данни за друго основание – следва че симулацията е налице.
Относно третата група въпроси,свързани с това дали въззивният съд е извършил необходимото разграничение между две от основанията за нищожност по чл.26 ал.2 от ЗЗД –заобикаляне на закона и привидна сделка, то следва да се отговори положително.Изрично в мотивите си – същият е отразил,че всяко от основанията по чл.26 от ЗЗД може да бъде предмет на самостоятелен иск,но за това е необходимо да бъде изрично предявен,а в случая предявеният е по чл.26 ал.2 във вр.с чл.17 ал.1 от ЗЗД. В този смисъл посоченото от касатора релевантно решение постановено по реда на чл.290 от ГПК по гр.д.№621/09г.е в съответствие,а не в противоречие с въззивното.Объркването може би произтича от това,че в случая симулацията е направена с цел заобикаляне на установена норма.
В касационната жалба на Х. Д. А. и Б. А. А. –единственият въпрос,който не се поставя в жалбата на [фирма] е този за необходимостта от начало на писмено доказателство по смисъла на чл.134 от ГПК/отм./ за установяване на симулацията.Отговорът е отрицателен,тъй като ищците като трети лица,които не са участвали в сделката,чиято симулация желаят да разкрият –разполагат без ограничения с всички доказателствени средства за това.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 198 от 19.11.2010г. по в.гр.д.№ 473 по описа за 2010г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.