О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
С. 26.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№242 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. В. В. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение от 3.11.2010г. по в.гр.д.№ 618 по описа за 2010г. на Кюстендилски окръжен съд,с което е отменено решение от 5.05.2010г. по гр.д. № 2061/2009г.на Дупнишки районен съд и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен като неоснователен предяве-ния от Г. В. В. против [фирма] в несъстоятелност иск за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповед №12 от 14.09.09г.,с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос –при прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.331 ал.1 от КТ -длъжен ли е работникът да се яви на работа,за да продължи да изпълнява трудовите си задължения в случай,че в едномесечния срок по чл.331 ал.3 от КТ работодателят не е изплатил дължимото обезщетение по чл.331 ал.2 от КТ.Допълнително се поставят и въпросите – в чий интерес е разпоред-бата на чл.331 ал.3 от КТ и може ли работодателя да извлича права от недобросъвестното си поведение,което се свързва с неизплащането на обезщетение.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че в случая между страните само е било постигнато съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.331 ал.1 от КТ/по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение/,но до такова не се е стигнало,защото в законоустановения едномесечен срок работодателят не е изпълнил задължението си да заплати на работника уговореното обезщетение.Пред вид отпадането по силата на закона на основанието за прекратяване –трудовото правоотношение се е възстановило във вида,в който е съществувало.Работникът е бил длъжен да се яви на работа и като не го е направил в продължение на 45 дни,той законосъобразно е бил дисциплинарно уволнен пред вид допуснатото нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.1 от КТ.
При така изложените мотиви на възивния съд,следва извода,че поставеният от касаторката въпрос е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда.Същият обаче не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла, разяснен в т.4 от ТР №1/19.02.2010г.на ВКС,тъй като отговорът му не изисква промяна на вече създадената практика поради настъпили обществено икономически промени или наличие на нова законодателна уредба.Разрешението на поставения въпрос е законодателно уредено с установената в чл.331 ал.3 от КТ правна фикция.Съгласно нея – ако в посочения срок не бъде изплатено уговореното обезщетение – основанието за прекратяване на трудовото правоотношение се смята за отпаднало,т.е. се възстановява трудовото правоотношение във вида,в който е съществувало преди постигането на съгласие на страните по чл.331 ал.1 от КТ.С възстановяването на съществуващото трудово правоотношение – се възстановяват и всички поети по него права и задължения,включително и задължението на работника да се яви на работа.Това е така,защото задължението на работодателя- в едномесечен срок от дата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл.331 ал.1 от КТ- да заплати уговореното обезщетение по ал.2 е установено със закона.При неизпълнението му – пак по силата на закона отпада основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и работникът е длъжен да се яви на работа,без да е необходимо той да бъде изрично уведомяван за това. В закона не се съдържа изискване за уведомяване,поради което то е ирелевантно за възстановяването на трудовото правоотношение във вида,в който е съществувало преди.В тази връзка са ирелевантни останалите поставени въпроси – в чий интерес е разпоредбата на чл.331 ал.3 от КТ, както и коментара за наличие или не на недобросъвестно поведение.
Мотивиран от гореизложеното,тъй като поставените въпроси във връзка с допустимостта на жалбата са свързани само с нормата на чл.331 от КТ/независимо,че изложените в касационната жалба доводи за неправилност касаят и приложението на други норми/ и по така поставените въпроси не са налице предпоставките на посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 5.05.2010г. по гр.д. № 2061/2009г на Кюстендилски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.