О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1040
С. 27.09.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 487 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби- от В. Д. Т. от [населено място],чрез процесуалния си представител – адвокат В. и от Апелативна прокуратура [населено място] против въззивно решение № 987 от 16.12.2010г. по в.гр.д.№ 685 по описа за 2010г. на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение № 2604 от 27.05.2010г. по гр.д. №3405/2008г.на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на иска за разликата над 15 000лв.до 25 000лв.и вместо това е постановено друго,с което е осъдена Прокуратурата на Република Б.-рия да заплати на В. Д. Т.,на основание чл.2 т.2 изр.1 от ЗОДОВ още 10 000лв.над присъденото обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва, считано от 21.03.2007г.до окончателното й изплащане,като са присъдени и следващите се разноски,а в останалата част, в която иска е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50 000лв., решението е потвърдено.
И по двете касационни жалба-като основание за допустимост -се сочат нормите – на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,като се твърди,че съдилищата прилагат различни критерии за понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение и на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като се поставя въпроса- изпълнил ли е въззивния съд задължението си да извърши преценка на всички съотносими обстоятелства в съответствие с приетото в т.11 от Постановление № 4 от 23.12.68г.на Пленума на ВС и в т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.05г. по т.д. №3/04г.на ОСГК на ВКС. Всеки един от касаторите се позовава на отделни казуални решения на ВКС.
Срещу подадената от Апелативна прокуратура [населено място] касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който- същата се оспорва като неоснователна.
Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Решението си -въззивният състав е мотивирал с това, че В. Д. Т. е бил оправдан,след като е бил обвиняем за извършени три тежки по смисъла на НК деяния /по чл.233 ал.2, във вр.с ал.1, по чл.282 ал.3,във вр.с ал.1 и по чл.201 ал.1 от НК/,две от които представляват особено тежък случай,а третото е квалифицирано като нанасящо значителни материални вреди на държавно дружество и нематериални вреди за Република България.Съдът е отчел и че срещу ищеца неоснователно е било водено наказателно производство в продължение на повече от 4 години,през които той е претърпял вреди, изразяващи се в стрес,притеснения,унижения, психологически тормоз, които допълнително са били утежнени от обстоятелството,че обвиненията са били разгласени и многократно коментирани в медиите,с което са станали публично достояние за широк кръг лица.
В тази връзка-поставените и в двете касационни жалби въпроси – за критериите за понятието „справедливост”,приложими при определяне на размера на дължимото обезщетение и за извършената от съда преценка на съотносимите по делото обстоятелства – са от значение за изхода на спора, /защото са свързани с решаващите мотиви на съда/,но тези въпроси не се решават противоречиво от съдилищата и по тях въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС/както се твърди от касаторите/.
Въпросът за конкретните обстоятелства, които съдилищата следва да вземат предвид при определяне на размера на неимуществените вреди- вече е разрешен с Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС, което не е загубило актуалността си и в която е обяснено съдържането на понятието”справедливост”.В случая-въззивният съд,освен че е съобразил всички съотносими факти, е изпълнил и задължението си –да посочи обстоятелствата,обосноваващи присъдения от него размер. Следва да се посочи,че съгласно цитираното Постановление –преценката за всеки отделен случай е индивидуална и зависи от конкретните му особености. Именно поради спецификата на всеки отделен случай и различните обстоятелства,които следва да бъдат отчетени при определяне на размера на следващото се обезщетение за причинените вреди – с оглед характерната конкретика на релевантните факти-не може да бъде споделена тезата на касаторите за противоречиво произнасяне от съдилищата по така поставения въпрос. В тази връзка следва да се посочи, че не съществува идентичност между настоящия случай/във връзка с което е постановен въззивния акт / и случаите,описани в цитираните решения на ВКС,за да може въз основана тях да се обоснове наличие на основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по смисъла, посочен в т.3 от Тълкувателно решение №1 от 2009 г.на Общото събрание на ТК и ГК на ВКС.
В случая – въззивния съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е отчел всички съотносими по делото обстоятелства – продължителността на воденото производство,неговия характер,вида,броя и тежестта на деянията,по които е било повдигнато обвинение,дадената гласност на случая и отражението й върху общественото положение, авторитет, професионална репутация на обвиненото лице/директор на известно търговско дружество,специалист с продължителен стаж/,неговата възраст, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми,конкретното им негативно отражение,свързано с невъзможността да си намери след това подходяща работа,променения му социален и житейски статус и личността му промяна.
Въззивното решение не противоречи на т.3 от ТР № 3 от 22.04.05г. по т.д.№3/04г.на ОСГК на ВКС,защото в случая не са налице данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,нито на т.11 от същото ТР,тъй като е спазено изискването обезщетението за неимуществени вреди да бъде определено глобално по справедливост. Не е налице и противоречие с т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС,тъй като-както вече беше посочено- въззиният съд в мотивите си е изброими съотносимите обстоятелства и тяхното значение и тежест при определяне на размера на неимуществените вреди.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не са налице твърдените основания за допускане до касационно обжалване на въззивния акт,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 987 от 16.12.2010г. по в.гр.д.№ 685 по описа за 2010г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.