О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1170
С. 31.10.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 705 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Оздравително училище „Н. Й.вапцаров”гр.В.,представлявано от директора П.,чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение от 14.02.2011г. по в.гр.д.№ 12 по описа за 2011г. Монтански окръжен съд,с което е потвърдено решение от 18.11.2010г. по гр.д.№ 597/2010г.на Берковски районен съд като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос – настъпва ли преклузията по чл.133 от ГПК,когато независимо,че в установения срок ответникът не е подал писмен отговор и не е направил възражение – е направил това по-късно,преди датата на насроченото съдебно заседание, когато и е представил доказателства.Съответно в тази хипотеза – следва ли съдът да цени тези доказателства или представянето им след срока по чл.131 ал.1 от ГПК е основание те да бъдат изключени от доказателствения материал по делото /както е процедирано в конкретния случай/.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва нейната основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният състав е приел за правилен извода на районния съд за основателност на предявените искове с мотива,че е установено по делото, че ищецът още от 2005г. страда от заболяване /захарен диабет/,което е включено в списъка на заболяванията по Наредба № 5/1987г.на МЗ.В тази хипотеза работодателят е бил длъжен преди да уволни работника да изиска от него информация за заболяването му и след като получи утвърдителен отговор да изиска и получи предварително разрешение от Инспекцията на труда и да вземе мнението на ТЕЛК.Касае се до предвидена в закона закрила /чл.333 т.3 от КТ/, която е с обективен характер и съобразяването й е абсолютна предпоставка за законосъобразност на уволнението.
При съпоставка с тези мотиви -по поставения от касатора въпрос– не може да бъде допуснато касационно обжалване, защото той не отговаря на условията,посочени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС за общо основание. Това е така,защото не е свързан с решаващите изводи на въззивния съд и дори да му бъде даден положителен отговор– това не би променило крайния резултат по делото.Съображенията за това са следните:
В постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/например № 549 от 29.10.2010г.по гр.д.№ 56810.на ІVг.о./ ВКС е имал възможност да посочи, че преклузията за страните да не могат да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства настъпва едва при напълно изяснен предмет на спора,след като съдът е дал указания кои са релевантните за спора факти,как се разпределя доказателствената тежест и след като в изпълнение на тези указания,страните са предприели съответните процесуални действия,включително и чрез допълнително представяне на доказателства.В случая-независимо,че в законоустановения месечен срок ответникът не е подал писмен отговор и не е направил възражение, преклузията по чл.133 от ГПК не е настъпила,тъй като той- е направил това,макар и по-късно,но в изпълнение на указанията на съда за разпределение на доказателствената тежест за установяване на релевантните за спора факти.В случая – съдът не е ценил представените от ответника в откритото съдебно заседание доказателства,но дори и да беше постъпил по обратния начин,правните изводи по съществото на спора щяха да бъдат идентични,с оглед установената вече практика в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения – № 247 от 23.06.2011г.по гр.д.№ 960/10г.на ІІІ г.о.на ВКС, № 63 от 31.03.2011г.по гр.д.№1728/09г.на ІV г.о.на ВКС, № 83 от 11.04.2011г.по гр.д.№1784/09г.на ІV г.о.на ВКС, № 21 от 2.02.2011г.по гр.д.№ 808/10г.на ІV г.о.на ВКС, № 615 от 2.11.2010г. по гр.д.№ 852/09г.на ІV г.о.на ВКС, № 853 от 17.12.2010г.по гр.д.№ 767/10г.на ІV г.о.на ВКС/.Съгласно нея – закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ има обективен характер и важи винаги,когато работникът страда от заболяване,включено в Наредба № 5/1987г.на МЗ. Задължение на работодателя е да извърши преценка за наличие на предпоставките за провеждане на процедурата за предварителна закрила като събере информация от работниците или служителите,на които има намерение да прекрати трудовите правоотношения. За работника или служителя липсва легално вменено задължение предварително да уведомява работодателя за своите заболявания.Обективният характер на законоустановената закрила се преодолява само,ако по делото се установи по безспорен начин,че работникът или служителят съзнателно е укрил свое съществуващо заболяване по горепосочената Наредба. При положение,че в случая – представените доказателства не са във връзка с твърдение за съзнателно укриване на заболяването,а за това,че работодателят не е бил уведомен от служителя за заболяването си, те са ирелевантни. Релевантното по делото обстоятелство,че своевременно – преди уволнението – работодателят не е изпълнил задължението си да събере информация от служителя – дали страда от заболяване,включено в Наредба № 5/1987г.на МЗ е безспорно. Постановеният въззивен акт е постановен в съответствие с установената съдебна практика и посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос – не е налице,поради което не следва да се допуска подадената касационна жалба до разглеждане по същество.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.02.2011г. по в.гр.д.№ 12 по описа за 2011г. Монтански окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.