О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1047
С. 27.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 849 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби-първата от К. Н. Ж. от гр.Пловдив,чрез процесуалния си представител- адвокат Б. втората- от О. прокуратура П. против въззивно решение № 307 от 2.03.2010г. по гр.д. № 3310/2009г.на П.ски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 2602 от 22.10.2009г. по гр.д.№ 756 по описа за 2009г. на П.ски районен съд в частта,в която е отхвърлен предявения от К. Н. Ж. против Прокуратурата на Република България иск за присъждане на сумата от 10 000лв., представляваща дължима на основание чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконното му задържане под стража за периода 23.12.2007г.-2712.2007г. по дознание № 41 по описа на сектор Б. при О. гр.Пловдив, ведно със законната лихва,считано от 7.01.2009г.до окончателното й изплащане и в частта,в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. Н. Ж. сума в размер на 1 500лв., ведно със законната лихва,считано от 7.01.2009г.до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги и страдания,претърпени вследствие воденото срещу него дознание № 41 по описа на сектор Б. при О. гр.Пловдив,за престъпление по чл.210 ал.1 т.5,вр.с чл.209 ал.1,вр.с чл.26 ал.1 от НК,прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК,дължимо на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ,като е отменено решение № 2602 от 22.10.2009г. по гр.д.№ 756 по описа за 2009г. на П.ски районен съд,в частта в която е присъдена от РС сума за разликата над 1 500лв.до 4 500лв.и е отхвърлен иска до претендирания размер от 10 000лв.
В подадената касационна жалба от К. Н. Ж. като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставените два въпроса – 1. дали задържането под стража за 72 часа като мярка за процесуална принуда е предпоставка за търсене на отговорност по ЗОДОВ и 2.за критерия,по който се определя обезщетението по чл.52 от ЗЗД.Вторият въпрос е поставен като основание за допустимост и в подадената касационна жалба от О. прокуратура П..
Срещу така подадените касационни жалби не са постъпили отговори
Касационите жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта им,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Въззивният съд е приел,че е сезиран с два обективно съединени иска- всеки в размер на по 10 000лв.,единият с правно основание чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконното му задържане под стража за срок от 72 часа за периода 24.12.2007г.-2712.2007г.и другия с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ-за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги и страдания,претърпени вследствие воденото срещу него дознание № 41 по описа на сектор Б. при О. гр.Пловдив. За първият е приел,че е неоснователен,защото осъщественото задържане под стража –не може да се квалифицира като такова по смисъла на чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ,първо тъй като не е наложено от съда и второ,защото съставлява мярка за процесуална принуда и като такава неизбежно води до ограничаване на конституционно признати свободи и права,което е оправдано с оглед интересите на правосъдието и обществото. Отделно е приел, че за това задържане не е налице изискуемата се предпоставка-то да е отменено. Основателността на втория иск – е обосновал с обективния характер на отговорността на държавата – в случаите,когато наказателното производство по образуваното дознание е било прекратено, а определения размер от 1 500лв.е мотивирал с – възрастта на дееца,вида на повдигнатото обвинение,срока,в който е бил обвиняем,обстоятелството,че не се е стигнало до съдебна фаза на процеса, степента на претърпените неимуществени вреди,която е квалифицирал като „не особено тежка”,без „да са настъпили сериозни изменения в психологическото състояние на ищеца,освен обичайните” и с факта,че не му е налагана мярка за неотклонение: „задържане под стража”.
С оглед така изложените мотиви,следва да се посочи,че преценката на съда за това,че е сезиран с два обективно съединени иска е в противоречие с приетото в т.13 от ТР № 3 от 22.04.2004г.на ВКС по т.гр.д.№3/2004г.на ОСГК,съгласно което – в случаите,когато образуваното наказателно производство е прекратено,държавата отговаря по чл.2 т.2 от ЗОДОВ,като обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража/.В този случай самостоятелно се присъжда единствено обезщетението за имуществени вреди,с оглед особеностите на всеки конкретен случай/.Постановеното в противоречие с цитираното тълкувателно решение обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Основание за допускане на касационно обжалване е налице и по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос в подадената от К. Н. Ж. касационна жалба- дали задържането под стража за 72 часа като мярка за процесуална принуда е предпоставка за търсене на отговорност по ЗОДОВ.Този въпрос е от значение за изхода на спора, защото е пряко свързана с предмета на делото и с решаващите мотиви на съда. Освен това-същият изисква конкретна преценка,по него няма съдебна практика и изясняването му е необходимо пред вид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По втория поставен въпрос,който съвпада с въпроса-поставен в приложеното към касационната жалба на П. О. прокуратура изложение- за критериите,въз основа на които съдилищата следва да определят размера на дължимите обезщетения по ЗОДОВ – не следва да се допуска касационно обжалване,защото той е изяснен.Тъй като в ЗОДОВ не се съдържа изрична уредба,на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ- приложима е нормата на чл.52 от ЗЗД и размерът на дължимото обезщетение се определя за всеки конкретен случай-съобразно неговите особености и специфики,на базата на общо приетите критерии за справедливост.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по подадената от К. Н. Ж. касационна жалба на въззивно решение № 307 от 2.03.2010г. по гр.д. № 3310/2009г.на П.ски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторът,че следва в 7-дневен срок от съобщаването да внесе държавна такса от 5 лв./ пет лева/ за разглеждане на жалбата по същество,СЛЕД което делото да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.