О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1254
София 27.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1143 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Х. Д. П. от[населено място],чрез процесуалния си представител адвокат Ж. против въззивно решение № 599 от 18.03.2010г. по в.гр.д. № 123 по описа за 2010г. на П. окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1487 от 8.06.2009г. по гр.д. № 2380/2008г.на П. районен съд,5 гр.състав,в частта,с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Х. Д. П. против П. В. П. искове с правно основание чл.240 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 200лв.,представляваща остатък от дадена по устен договор за заем сума от 2 200лв.,считано от 28.07.2008г., сумата от 15.02 лв. лихва за забава върху сумата от 2 200лв.за периода 8.09.06г. до 25.09.06г.и лихва за забава върху главницата от 1 200лв. в размер на 312.87лв.за периода 2.09.2006г.-28.07.2008г.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба -се сочи:
– 1.нормата на чл.280 ал.1 т.1 и евентуално по т.2 от ГПК по поставения въпрос за вида на необходимото доказване от страна на ответника за отхвърляне на предявения иск,
– 2.нормата на чл.280 ал.1 т.2 по поставения въпрос за това дали въззивният съд е изпълнил задължението са за самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства
– 3.нормата на чл.280 ал.1 т.2 по поставения въпрос за процесуалната преклузия по чл.133 от ГПК за ангажиране на доказателства по наведени с отговора възражения
– 4.нормата на чл.280 ал.1 т.2 по поставения въпрос,касаещ преценката от съда на достоверността на свидетелските показания с оглед нормата на чл.172 от ГПК
– 5.,6.нормата на чл.280 ал.1 т.3 по поставените въпроси за доказателствената тежест при недобросъвестно процесуално поведение на една от страните и за приложимостта пред въззивната инстанция на нормата на чл.174 от ГПК.
Позовава се на общо единадесет решения незадължителна практика на ВКС и четири решения на окръжни и районни съдилища.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че между страните не е бил сключван договор за заем.Приел е за установено,че ищецът е дал през април 2001г. на ответника сумата от 650 щатски долара, за да вземе участие в игра пирамида,които са му били възстановени.Приел е за основателно и възражението на ответника, че исковете са погасени по давност.
При така изложените мотиви -следва да се приеме,че поставените от касатора въпроси с номера- едно,две и четири-относно доказателствената тежест,за преценката на ангажираните по делото доказателства и за достоверността на свидетелските показания-не са от значение за изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК,тъй като касаят правилността на обжалваното решение,начина на възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и са свързани с обсъждане на събраните по делото доказателства,а -съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС -въз основа на тях не следва да се допуска касационно обжалване.
Поставеният въпрос с №3 също не е от значение за изхода на спора, тъй като в случая –нормата на чл.133 от ГПК,във връзка с която той е поставен е неприложима.Установената с нормата на чл.133 от ГПК процесуалната преклузия е приложима само в случаите,когато ответникът напълно бездейства- в установения срок не подава писмен отговор,не взема становище,не прави възражение,не оспорва истинността на представен документ,не сочи доказателства,не упражнява правата си.В случая ответникът не е бездействал.След последвалите –след като три пъти е оставена без движение исковата молба- три нейни уточнения от ищеца- ответникът е представил три отговора/на 7.10.2008г.,на 1.12.2008г. и на 12.03.2009г./. Съответно е направил доказателствени искания и е ангажирал доказателства.Следователно-не може да става въпрос за каквато и да е преклузия.След всяко уточнение на исковата молба- ответникът има право на отговор по смисъла на чл.131 от ГПК,който освен становището му може да съдържа и възражения, и посочване на доказателства, и възможността да прави доказателствени искания.
Поставените въпроси с №№5 и 6,които са свързани с твърдения за недбросъвестно процесуално поведение на ответника–също не могат да бъдат приети за такива от значение за изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК,тъй като данни да подобно поведение по делото няма.
С оглед на горното и като намира,че така поставените въпроси нито са решавани противоречиво от съдилищата,нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/каквито са изложените твърдения в касационната жалба/,настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 599 от 18.03.2010г. по в.гр.д. № 123 по описа за 2010г. на П. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.