1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1090
гр.София, 21.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1454/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. Т. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Видински окръжен съд № 95 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 108/ 2010 г. С посоченото решение, след като е отменено изцяло решение на Видински районен съд по гр.д.№ 1726/ 2007 г., е отхвърлен предявения от жалбоподателката против С. В. А. иск по чл.105 ал.1 от СК (отм.) за отмяна на дарението, извършено с нотариален акт № 109, т.ІІІ, н.д.№ 653/ 2001 г на нотариус рег.№ 161 с район Видински районен съд, до размер на притежаваната от С. В. А. ? ид.ч. от имота, като ищцата е осъдена да заплати на ответницата разноските по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като с него съдът се е произнесъл по въпрос, с който не е бил надлежно сезиран. Искът бил за отмяна на дарение, а съдът разгледал валидността на придобивната сделка на дарителя, без да е имал право да стори това. Излага и доводи, че въззивният съд е отговорил положително на въпросите подставено лице и скрит пълномощник ли е бил купувачът при сключване на сделката в противоречие на съдебната практика, касаеща симулативните договори. Позовава се решения на ВКС и на Пловдивски апелативен съд. Повдига и въпросът може ли да се изслушват свидетелски показания за симулация, когато страната по симулативната сделка не е представила писмени доказателства, които да правят твърденията й вероятни. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за отмяната му.
Ответницата по касация – С. В. А. – оспорва жалбата и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че въззивният съд е постановил недопустимо решение, като се е произнесъл без надлежно сезиране. Искът, по който е образувано производството, е за отмяна на дарение, което ищцата е направила на ответницата по време на брака на последната със сина на ищцата, който брак е прекратен с развод по вина на двамата съпрузи. Касае се за претенция по чл.105 ал.1 от СК (отм.), която не е изменяна в хода на производството по реда на чл.116 от ГПК (отм.) и задължава съда да се произнесе именно по така изложените факти. Видно от диспозитива на обжалваното решение, въззивният съд е постановил решението си именно по надлежно заявената претенция. Какво съдът е обсъждал в мотивите, няма значение за допустимостта на решението. Грешките в мотивите могат да бъдат основание за неправилност на съдебното решение, но не и да обосноват извод за неговата недопустимост. Поради това не са налице твърдяните основания за допускане на обжалването поради недопустимост на въззивният съдебен акт.
Не са налице такива основания и по останалите повдигнати от жалбоподателката въпроси, тъй като те нямат значение за изхода от спора. Въззивният съд е разгледал иска за отмяна на дарението, като е приел, че дареният недвижим имот е придобит от дарителя със сделка, сключена при условията на ЗУЖВГМЖВ. Въз основа на свидетелските показания е счетено, че сделката е организирана и придвижвана от семейството на ответницата и сина на ищцата. Парите за покупката са събрани от родителите на ответницата и от семейството на ищцата. При оформянето на продажбата в нотариален акт обаче като купувач на имота е участвала ищцата, тъй като имала жилищноспестовен влог и само по този начин могла да получи компенсация от държавата. Впоследствие ищцата дарила закупения имот на младото семейство, каквито били първоначалните намерения на всички роднини на младите. При тези данни, без да прави извод за нищожност поради симулация на покупко-продажбата, въззивният съд е счел, че противоречи на морала да се отмени дарението, направено от ищцата на ответницата.
При това положение въззивното решение не почива на фактическа констатация, че продажбената сделка е нищожна като симулативна. Няма изводи, че ищцата е действала по тази сделка като скрит пълномощник или като подставено лице на ответницата. Поради това теоретичният въпрос кога е налице персонална симулация чрез подставено лице/скрит пълномощник е ирелевантен – какъвто и да е отговорът на този въпрос, той би бил без значение за крайните изводи в обжалваното решение. Съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК материално– или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело може да е само този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Посочените два въпроса от касатора не обуславят властническото волеизявление на съда, обективирано в решението, следователно не могат да послужат като основание за допускане на обжалването по чл.280 ал.1 от ГПК.
По аналогични съображения ирелевантен е и повдигнатият въпрос по допустимостта на свидетелските показания. След като няма извод за симулация, без значение е дали ответницата е представила писмени доказателства, която да правят твърденията й вероятни. Свидетелски показания за установяване на противоречие с морала по смисъла на чл.105 от СК (отм.) са допустими без всякакви ограничения.
По тези мотиви следва да се приеме, че не са налице твърдяните от касатора основания по чл.280 от ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход от спора само ответникът по касация има право на разноски по касационното производство. Той обаче, макар да е доказал извършени разходи за адвокатска защита, не е претендирал възлагането им. И тъй като реализирането на отговорността за разноски се подчинява на принципа на диспозитивното начало в процеса, то при липса на отправено искане към съда за присъждане на разходите за защита в производството, произнасяне в полза на ответника с настоящето решение не може да има.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Видински окръжен съд № 95 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 108/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: