О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
С. 28.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. П. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1573 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби – от Е. К. Р. и Л. П. Р.- двамата от[населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Б. и от министъра на финансите като представител на държавата чрез процесуалния представител-юрисконсулт Г. против въззивно решение № 508 от 1.06.2010г. по в.гр.д.№257 по описа за 2010г. на С. апелативен съд,с което е частично отменено решение № 180 от 13.01.2010г. по гр.д. № 1081/2008г.на С. градски съд досежно отхвърлянето на исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД и вместо това е постановено друго,с което е осъдена държавата,представлявана от министъра на финансите да заплати на Е. К. Р. и Л. П. Р. сумите от 16 498лв./по 8 249лв.на всеки един от тях/-обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване за периода 29.02.2003г.-21.05.2007г.на собствените им недвижими имоти-канторска стая №7 с площ от 13.50кв.м.и канторска стая № 8 с площ от 13.50кв.м., находящи се на втория етаж над мецанин в[населено място] бул.”Витоша”№4 и сумата от 104 558лв./по 52 270лв.на всеки един от тях/- обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване за периода 29.02.2003г.-2.10.2006г. на УПИ №6 в кв.97 по плана на[населено място] вилна зона”Килиите”,с площ от 1 300 кв.м.,ведно със застроената в имота двуетажна жилищна сграда с площ от 71кв.м.и гараж, като е оставено в сила № 180 от 13.01.2010г. по гр.д. № 1081/2008г.на С. градски съд в останалата част и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба от Е. К. Р. и Л. П. Р. се сочат всички основания по чл.280 ал.1 от ГПК по поставените въпроси- за допустимостта на иск за обезщетение при висящ процес за ревандикация,за началния момент на давността за иск за обезщетение при положение,че правото на собственост не е установено по съдебен ред и дали установяването на правото на собственост възстановява с обратна дата правото да се претендира обезщетение.Тези въпроси се поставят с оглед на това,че през част от периода,за който сега се претендира обезщетение/от 12.2000г.до 8.03.2005г./ между същите страни е воден друг спор-с правно основание чл.108 от ЗС.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба от държавата се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставените два въпроса-за пасивната процесуална легитимация на ответника/който според касатора следва да се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството,а не от министъра на финансите/ и за цялостното /а не частично/ погасяване на исковата претенция по давност.
Срещу подадените касационни жалби е постъпил отговор от противните страни,с които се оспорват противните изводи.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта им до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да счете предявения иск за частично основателен, въззивният състав е приел,че са налице изискуемите се предпоставки по чл.59 от ЗЗД, тъй като върху процесните имоти собствеността в полза на ищците е възстановена по силата на ЗВСОНИ/в сила от 21.02.1992г./,а държавата е продължила да ги ползва до датата на предаване на владението /съответно 21.05.2007г.-за канторите и 2.10.2006г.-за вилния имот/без да е имала правно основание за това.Размерът на обезщетението съдът е определил-
въз основа на заключението на приетата по делото експертиза-съобразно размера на пазарния наем и при съобразяване с направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност /пресметната пет годи-ни назад от датата на предявяване на исковата молба,т.е.от 29.02.2008г /.
Поставените в касационната жалба на Е. К. Р. и Л. П. Р. въпроси са от значение за изхода на спора,тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда,но по отношение на тях не е налице нито едно от основанията за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК.Не се установява от касатора с представени от него решения-че даденото от въззивния съд разрешение по така поставените въпроси противоречи на практика със задължителен характер на ВКС или че те са решавани противоречиво от съдилищата.Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,разяснено в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,тъй като по тези въпроси има богата съдебна практика и не се налага нейна промяна или осъвременяване,поради настъпили изменения в законодателството или в обществените условия.
Не може да бъде споделена изложената от касаторите теза,че не е било възможност искът за обезщетение да се предяви по-рано,тъй като между страните е воден от месец 12.2000г.до 8.03.2005г.иск по чл.108 от ЗС- най-малкото на две основания.Първо,защото в случая собствеността е била възстановена по силата на закона/не се спори,че това е станало на 22.11.97г./,а не въз основа на уважен иск по чл.108 от ЗС и второ,защото за страната не е съществувала пречка да предяви иска си за обезщетение във воденото производство по чл.108 от ЗС.В тази връзка – на поставения въпрос за допустимостта на иск за обезщетение при висящ процес за ревандикация следва да се отговори положително,а на въпроса за това дали- установяването на правото на собственост възстановява с обратна дата правото да се претендира обезщетение-отрицателно.Следва да се посочи,че поставените въпроси като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол-следва да бъдат зададени не по принцип,а да са съобразени с конкретните особености на случая и да са във връзка с конкретно даденото от въззивния съд разрешение.
По поставения въпрос за давността-следва да се посочи,че за иска за обезщетение за пропуснати ползи,вследствие от лишаване от възможност за упражняване на право на собственост –намират приложение общата петгодишна давност.Отговор на този въпрос,включително и за началния й момент е даден в т.7 от Постановление № 1 от 28.05.1979г.по гр.д.№1/79г. на Пленума на ВС,като въззивният съд се е съобразил с даденото тълкувание.
От поставените във втората касационна жалба два въпроса – може да се обсъжда посоченото основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК само за въпроса,касаещ пасивната процесуална легитимация на ответника.Въпросът за това дали искът е частично или изцяло погасен по давност е въпрос по съществото на спора и той може да бъде обсъждан едва –при положение,че съдът допусне касационно обжалване на постановения въззивен акт.
В случая представените от касатора определения/№619/15.10.2002г. на ВКС,както и от 28.01.2005г. и № 179 от 6.10.2008г.-двете на САпС/не могат да обосноват приложимост на основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,по смисъла разяснен в т.3 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Това е така,защото първото определение/това на ВКС/ не касае идентичен случай/там държавата е представлявана от министъра на М. по иск, касаещ договор за концесия/,а за другите две/тези,които са постановени от САпС/ -не е налице отбелязване,че са влезли в сила,за да могат да бъдат обсъждани.
В случая въззивният съд се е съобразил със законодателната уредба /на чл.31 ал.1 от ГПК/,съгласно която държавата се представлява от министъра на финансите.Съгласно ал.2 – само по дела, които се отнасят до недвижими имоти,които са държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая претенцията е облигационна и касае имоти,за които се претендира обезщетение от държавата,точно за това,че тя ги е ползвала без те да са били държавна собственост.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице предпоставки за допускане на въззивния акт до касационно обжалване, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №508 от 1.06.2010г. по в.гр.д.№257 по описа за 2010г. на С. апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
2.