О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
С. 24.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. П. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1568 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. С. П. от[населено място],чрез процесуалния си представител адвокат Т. против въззивно решение № 701 от 12.07.2010г. по в.гр.д.№ 3116 по описа за 2009г. на С. апелативен съд,с което е потвърдено решение от 21.07.2009г. по гр.д. № 3368/2006г.на С. градски съд в обжалваната част, с която В. С. П. е осъден да заплати на К. А. М. сумата от 7 091лв.,на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва,считано от 11.10.2006г.и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за действията на съда,произтичащи от нормите на чл.145 и чл.146 от ГПК и по приложението на чл.266 от ГПК.Позовава се на две определения на ВКС /по гр.д.№ 1151/09г.и по гр.д.№1004/09г./,с които по тези въпроси е допуснато касационно обжалване.Те се поставят с оглед оспорването на изводите на въззивния съд за това,че касаторът не може да се легитимира като собственик на имота,въз основа на давностно владение.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да счете предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за основателен, въззивният състав е приел,че са налице изискуемите се предпоставки,тъй като е установено,че ищецът е собственик на процесния имот/по силата на действителен договор от 11.01.2006г.за покупко-продажба чрез публичен търг/,а ответникът е ползвал през процесния период имота без да е налице правно основание за това /имотът е бил държавна собственост от 1960г.до 1996г.,а ответникът не е доказал възражението си за придобиване на имота по давност за следващия период от 1.06.1996г.- 1.06.2006г./
Тезата на касатора е,че съдът не е изпълнил задълженията си по чл.145 и чл.146 от ГПК за изясняване на фактите по делото и за даване на указания за конкретизация на твърденията на страните и за ангажиране на доказателства,което го е възпрепяствало да представи относимите, необходими и допустими доказателства,установяващи правата му.В тази връзка поставя и въпросите си, които не са от значение за изхода на спора, тъй като цитираните норми касаят първоинстанционното производство,а в случая с оглед датата на образуването му- 13.10.2006г.-те не са били приложими / сега действащият ГПК е в сила от 1.03.2008г./ Освен на това основание касационно обжалване не следва да се допуска и пред вид обстоятелството,че на посочените от касатора въпроси вече е отговорено с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и те не могат да обосноват посоченото основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК в смисъла, разяснен с т.4 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.По цитираните от касатора гр.д.№ 1151/09г.и по гр.д.№1004/09г.са постановени решения № 429 от 21.06.2010г.по гр.д.№1151/09г.и решение № 286 от 24.03.2010г.по гр.д.№1004/09г.,в които е даден отговор на поставените въпроси и повторното им разглеждане няма да допринесе за промяна на създадената съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и във връзка с тях законите не са непълни, неясни или противоречиви, така че да съществува необходимост да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.В тази връзка следва да се посочи,че съдът не може да дава указания на страните относно защитната им позиция, защото това противоречи на основен принцип гарантиращ безпристраст-ността на съда при разглеждането на спора -на състезателното начало в гражданския процес/чл.8 ГПК/, съгласно който страните са тези,които посочват фактите,въз основа на които правят исканията си и представят доказателства за тях.
Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме,че не е налице посоченото основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Със свое определение от 19.11.2010г.съдът е допуснал спиране на изпълнението на въззивното решение,пред вид внасяне на обезпечение от страна на касатора по сметка на ВКС в размер на присъдената сума от 9 417лв.С оглед изхода на спора и на основание чл.282 ал.5 от ГПК –внесеното от касатора обезпечение следва да бъде освободено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 701 от 12.07.2010г. по в.гр.д.№ 3116 по описа за 2009г. на С. апелативен съд.
ОСВОБОЖДАВА внесената по сметка на ВКС като обезпечение за спиране на изпълнението на въззивно решение № 701 от 12.07.2010г.- сума в размер на от 9 417лв./девет хиляди четиристотин и седемнадесет лева/ по вносна бележса от 29.10.2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.