Решение №332 от 40623 по гр. дело №1549/1549 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 332

С. 21.03.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. П. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1549 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от [фирма][населено място], област В.,представлявано от изпълнителния директор В.,чрез процесуалния си представител- адвокат И. против въззивно решение № 99 от 23.06.2010г. по гр.д. № 202/2010г.на В. окръжен съд,с което частично е отменено решение № 43 от 9.03.2010г. по гр.д. № 553 по описа за 2009г. на Районен съд Видин и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за дължимостта на обезщетение по чл.200 от КТ за неполучавана поради инвалидизиране на работника или служителя разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст,която би получил,ако не бе инвалидизиран и реално получената пенсия.Представя решение по гр.д.№ 1009 по описа за 2009г.на ІІІг.о. на ВКС,постановено по реда на чл.290 от ГПК,което освен че е постановено между същите страни,за същата претенция,но за различен период,още- на поставеният въпрос е дадено разрешение в смисъл обратен на този,в който се е произнесъл въззивния съд.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че тъй като законодателят не е предвидил срок за изплащане на предвиденото в чл.200 от КТ обезщетение,обстоятелствата,че ищецът е получил професионално заболяване при изпълнение на задълженията си и че има разлика между получаваната от ищеца пенсия за инвалидност и тази,която би получавал при осигурителен стаж и възраст,ако не беше получил професионалното заболяване – са достатъчни за присъждане на тази разлика,тъй като тя се явява пряка последица от заболяването.
В обратен смисъл са направените изводи в горецитираното решение по гр.д.№ 1009 по описа за 2009г.,постановено от ВКС по реда на чл.290 от ГПК.В него е прието,че тъй като логиката е,че поради увреждането работникът е лишен от възможност да работи до навършването на предвидената възраст за добиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,като се обезщетяват вредите,произтичащи от лишаването от възможността да работи- имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на пропуснати ползи от разликата над получаваната пенсия може да бъде ангажирана – до придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО. /Налице е позоваване на т.6 от ППВС №4/30.10.1975г.по гр.д. №5/75г./ След този краен срок-работникът не може да търси имуществени вреди, защото в този случай изискуемата се от чл.200 от КТ причинна връзка не може да се приеме,че е налице.
Наличието на противоречиви изводи по поставения от касатора въпрос,които е от значение за решаването на спора,мотивира настоящия съдебен състав да допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради което Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 99 от 23.06.2010г. по гр.д. № 202/2010г.на В. окръжен съд.
УКАЗВА на касатора,че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да ВНЕСЕ по сметка на ВКС сумата от 25лв. /двадесет и пет лева/,представляваща държавна такса за разглеждане на подадената жалба и да ПРЕДСТАВИ вносната бележка по делото,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.

Scroll to Top