О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
С. 27.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2037 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Даниела Г. Т. от [населено място], чрез особения представител адвокат Н. против въззивно решение № 1891 от 29.11.12г. по в.гр.д.№ 4414 по описа за 2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 9.05.11г. по гр.д.№ 370/07г.на Софийски градски съд,като е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 изр.2 от ЗЗД за признаване за установено,че сключения на 14.06.2002г. с н.а.№ 77 т.І рег.№ 1804 д.№71/2002г. договор за покупко-продажба за сумата от 10 000 щатски долара на недвижим имот: апартамент,заемащ целия първи етаж от жилищна сграда на два етажа, с площ от 97кв.м.и съответните ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж е нищожен,като е отхвърлен и иска за отмяна на нотариалния акт на основание чл.431 ал.2 от ГПК/отм./,като са присъдени следващите се разноски.
Като се позова на всички основания по чл.280 ал.1 от ГПК, касаторката желае да се допусне касационно обжалване по въпрос относно приложението на чл.33 от ЗС, с оглед приетото в ТР № 5 от 28.11.2011г.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:
В. съд – на базата на изложените в исковата молба и в последващите две уточнения на иска твърдения,е приел,че е сезиран с иск за прогласяване на нищожен на процесния договор поради липса на съгласие.Съдът го е счел за неоснователен и недоказан,с оглед обсъдените доказателства,съгласно които ищцата като дееспособно лице е изразила правно валидна воля за продажба.Ищцата- върху която е доказателствената тежест – не е ангажира никакви доказателства,установяващи наличие на хипотеза, възпрепятстваща способността й да формира и да изразява воля към момента на сделката.Напротив – установено е,че тя лично е подала молба за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имота, извършила е всички подготвителни сделката действия,явила се е пред нотариуса и лично е подписала всички необходими за нотариалното производство документи и декларации.
При съпоставката на така изложените мотиви на съда и поставения от касаторката въпрос относно приложението на чл.33 от ЗС, следва извод, че последният не отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост, доколкото няма никаква връзка с решаващите изводи на въззивния съд.Както е посочено в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/09г. на ОСГТК на ВКС – материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Тъй като само посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, а в случая такъв не е налице,касационно обжалване не може да бъде допуснато./Съгласно цитираното тълкувателно решение непосочването на правен въпрос,който да е от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване/.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1891 от 29.11.12г. по в.гр.д.№ 4414 по описа за 2011г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.