О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
С. 13.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6980 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. [фирма] [населено място], представлявано от управителя И., чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. против въззивно решение от 13.06.13г. по в.гр.д. № 17233 по описа за 2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 31.10.12г. по гр.д. № 14782/12г.на районен съд С., като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Основанието за допустимост, което се сочи в подадената касационна жалба е чл.280 ал.1 т.1 от ГПК противоречие на въззивния акт с постановени решения на ВКС по въпроса : следва ли подбора да се извърши в определена форма, за да се приеме, че е законосъобразен?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от уволнения служител, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Представя две влезли в сила решения на районния съд, на негови колеги, където по идентични случаи спорът е разрешен по същия начин, по който го е разрешил и въззивния съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел, че извършеното на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ уволнение е законосъобразно, поради доказано с представени от 20.06.11г.и 22.12.11г.одобрени по надлежния ред щатни разписания, реално извършено съкращаване в щата на заеманата от ищеца длъжност „кондуктор спални и кушет вагони”в служба „Експлоатация”./Били са 110, като с последното щатно разписание 51 са премахнати и са останали 59 щатни бройки за тази длъжност/. В тази хипотеза работодателят е бил длъжен да извърши подбор, който поради липса на ангажирани по делото доказателства /писмени или гласни/, установяващи въз основа на какви данни,че съкратеният служител няма по-висока квалификация и не работи по-добре от останалите, съдът е преценил за незаконосъобразен.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора въпрос, дали е установено изискване за форма за осъществяване на подбора, е от значение за изхода на спора и съставлява годно общо основание за допустимост. Въз основа на него обаче касационно обжалване не може да бъде допуснато поради липса на изискуемо се съгласно чл.280 ал.1 т.1 от ГПК специално основание. Въпросът за начина на осъществяване на подбора и за упражнявания съдебен контрол е разрешен със задължителна практика на ВКС – ТР № 3 от 16.01.2012г. по т.д.№ 3/11г.на ОСГК на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. /При постановено Тълкувателно решение, с което е разрешено съществуващо противоречие в практиката, решенията на отделни състави на ВКС, на които касатора се позовава са ирелевантни/.
Съгласно цитираното ТР по т.д.№ 3/11г.на ОСГК на ВКС – формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. При оспорването му обаче /какъвто е настоящия случай/ – доказването както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването на всички необходими участници, прилагането на законовоустановените критерии, съответствието на дадената от работодателя оценка по определените от него показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на конкретно уволнения работник или служител с оглед възложената му работа – е задължително. Доказателствената тежест е на работодателя и за това доказване са допустими всички доказателствени средства. Ако – при направено от работника или служителя оспорване на извършения от работодателя подбор, последният не представи никакви доказателства, с които да установи изводите си, единственият възможен извод при упражняване на съдебния контрол е за незаконосъобразност и като следваща последица- за уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно от 13.06.13г. по в.гр.д. № 17233 по описа за 2012г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.