О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1206
С. 10.11.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 643 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби – от Д. С. К. от [населено място],чрез процесуалния представител – адвокат П. и от [фирма] [населено място],представ-лявано от управителя Б.,чрез процесуалния представител – адвокат К. против въззивно решение № 1538 от 11.12.2010г. по в.гр.д.№ 1445 по описа за 2010г. на Варненски окръжен съд,с което е отменено решение № 900 от 15.03.2010г. по гр.д. № 6505/2009г.на Варненски градски съд в частта, в която [фирма] е осъден да заплати на Д. С. К. сумата от 10 390лв.,представляваща обезще-тение за пропусната полза,изразяваща се в лишаване от застрахователно обезщетение вследствие на трайно намалена работоспособност от трудова злополука,поради виновно поведение на работодателя,сумата от 2 515.51лв. – лихва за забава за периода 22.10.07г.-18.06.09г.,ведно със законната лихва,считано от 18.06.09г. и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени така предявените искове като неоснователни,а е потвърдил решение № 900 от 15.03.2010г. по гр.д. № 6505/2009г.на Варненски градски съд в останалата част,с която са присъдени в полза на Д. С. К. сумите от 6 000лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди,болки и страдания във връзка с причиненото увреждане на здравето от трудова злополука, настъпила на 22.10.2007г., 1473.49лв.- лихва за забава за периода 22.10.07г.-18.06.09г.,ведно със законната лихва,считано от 18.06.09г., 1 049.36лв.- обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в разликата между полученото от ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 22.10.07г.-15.08.09г. и размера на трудовото възнаграждение, което би получил за същия период,ако не беше настъпила злополуката, 253.86лв.- лихва за забава за периода 22.10.07г.-18.06.09г.,ведно със законната лихва,считано от 18.06.09г.,като са присъдени и следващите се разноски.
По касационната жалба на Д. С. К.,насочена срещу въззивното решение в отменителната му част, като основание за допустимост -се сочат нормите – на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по следните поставени въпроса:1.лишаването от застрахователно обезщетение по вина на работодателя – имуществена вреда,по смисъла на чл.200 ал.1 от КТ,ли е за работника,претърпял трудова злополука и следва ли да се ангажира имуществената отговорност на работодателя,когато той не е изпълнил задължението си да застрахова работника за риска”трудова злополука”,2.има ли право работникът да получи отделно от застрахова-телната сума обезщетение за причинените му имуществени и неимущест-вени вреди и на какво основание.Позовава се на решение № 1456 от 12.12.08г.по гр.д.№470/08г. на ВКС,решение № 258 от 25.10.07г.на В., които нямат задължителен характер и на решение №849 от 12.01.11г.по гр.д.№ 40/10г.на ІVг.о.,постановено по реда на чл.290 от ГПК на ВКС което е несъотносимо,защото е постановено по различен въпрос – дали ако заповедта за уволнение препраща в мотивите си към допълнителен документ,то той следва да бъде връчен на работника.
В касационната жалба на [фирма] [населено място], насочена срещу въззивното решение в потвърдителната му част,не се сочи конкретно основание за допустимост по чл.280 ал.1от ГПК и не се поставя конкретен въпрос,за който да е възможно да се прецени дали е решаван противоречиво от съдилищата,дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или дали е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото.Изложени са само доводи за неправилност на постановения въззивен акт,които касаят отказа на съда да приспадне претендираните имуществени вреди от размера на получаваната от ищеца пенсия за инвалидност, преценката за липса на проявена груба небрежност от страна на работника и размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу подадената от Д. С. К. касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва основателността й.
Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
С оглед вида и тежестта на получената от работника травма/черепно-мозъчна със счупване на черепа в лявата темпорална области, счупване на лицевите кости и ръката при установен епидурален хематом в дясната темпорална област/,претърпяното лечение/оперативно на главата, съпътствано от продължителен период на възстановяване/,последиците- определена 50% трайна нетрудоспособност,претърпените и продължаващи постоянни болки,слабост,световъртеж и дискомфорд -въззивният състав е преценил като справедлив размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди от 20 000лв.,но е бил ограничен от поисканите 6 000лв.,които е присъдил.Не е уважил възражението за проявена груба небрежност,като е приел,че злополуката е настъпила в следствие на допуснато от работодателя неправилно съхранение на листите ламарина, които не са били поставени на Т-образни стойки и поради неосигуряване на помощни средства при работа.В. съд е счел за неоснователно искането на пострадалия за присъждане на обезщетение за пропусната полза,изразяваща се в лишаване от застрахователно обезщетение в резултат на виновното поведение на работодателя,който не е изпълнил задължението си да застрахова работника за риск”трудова злополука” с мотивите,че тази вреда не представлява пряка последици от настъпилата злополука и че тя се дължи за същото увреждане,за което вече му е присъдено обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, поради което при повторното й присъждане работника неоснователно би се обогатил.
По подадената от Д. С. К. касационна жалба:
Поставените в нея въпроси– са от значение за изхода на спора, защото са свързани с решаващите мотиви на съда,но не се решават противоречиво от съдилищата, по тях въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото.Това е така,защото практиката по тях е единна и не са настъпили промени,налагащи тя да бъде корегирана. Поставените въпроси са изяснени с ППВС №4/75г. и ППВС №7/77г. от 4.10.78г. Отделно – с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /например №478 от 22.07.2010г.по гр.д.№ 943/09г.на ІV г.о. и № 82 от 7.07.2009г.по т.д.№ 28/09г.на І т.о./, ВКС е уеднаквил практиката, като се прие,че подлежащите на обезщетение вреди – и от страна на застрахователя, и от страна на работодателя са едни и същи,черпят основанието си от един и същ факт,поради което пострадалият има право на избор срещу кого да насочи претенцията си. Когато работодателят е осъден да заплати обезщетение – пострадалият няма основание да търси повторно обезщетение и от застрахователя/без значение дали пряко или отново от работодателя като пропусната полза,защото не е изпълнил задължението си за сключи задължителна застраховка,както е в настоящи случай/, защото и застрахователят и работодателят имат спрямо увредения еднакво задължение,което е за възстановяване на едни и същи вреди. Работникът има право да получи или застрахователната сума, или обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди от работодателя.В. съд е съобразил акта си с така установената практика,поради което не следва да се допуска касационно обжалване по подадената от Д. С. К. жалба.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по подадената от [фирма] [населено място] жалба,защото не е поставен материално правен или процесуално правен въпрос,като общо основание за допустимост,а без него не може да се прецени наличието и на специално такова /т.1,3 и 4 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС./Изложените доводи за неправилност не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство,което е с предмет- проверка за наличие на изчерпателно посочените основания по чл.280 от ГПК. Ако от тези изложени доводи се изведат въпроси – то те биха били за наличие на проявена груба небрежност от страна на работника и досежно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди.Разгледани по този начин –те не могат да бъдат специално основание за допустимост,защото са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената от ВКС по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика –например с решение № 1026 от 18.12.09г.по гр.д.№ 4001/09г.на І г.о.на ВКС, № 54 от 1.03.11г.по гр.д.№ 1939/09г.та ІV г.о.на ВКС,по гр.д.№ 298/09г.на ІV г.о.на ВКС–за грубата небрежност и Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС /относно начина,по който се определя размера на дължимото обезщетение/.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не са налице твърдените основания за допускане до касационно обжалване на въззивния акт,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1538 от 11.12.2010г. по в.гр.д.№ 1445 по описа за 2010г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.